Skip to main content
Родители и деца

Агресивно дете – ужас, срам, страх за родителите!

By април 13, 2020юни 6th, 2023No Comments

Имаме  агресивно дете!

 Ужас!

 Срам!

 Страх!

 Безсилие!?!

Опитахме всичко, наказвахме, забранявахме, викахме, ограничавахме, обиждахме, обяснявахме…не знаем вече какво да правим…
Звучи ли ви познато?

Непрекъснато привикване в училище, червене по родителски срещи, когато се оплакват от дисциплината на детето ви, когато понасяте върху себе си и гневните изблици на другите родители. Защитавате го неистово или пък свеждате засрамено глава, но от вътре ви идва да се приберете и да го…

Възрастните не харесват агресивното поведение на децата. Подобни деца ги дразнят и обикновено имат готови названия за такива деца: нахалник, грубиянин, ти си лош, отвратителен, хулиган, разкарай се, не искам да те виждам…

С агресивните деца за учителите е трудно да работят и често не знаят как да се справят с този тип поведение. Единственото педагогическо въздействие, което могат да приложат е наказание / което носи посланието ти си лош и затвърждава у детето тази идея/ или уговорка. За известно време децата стават по-сдържани, но само за известно време. Този вид педагогическо въздействие по-скоро засилва особеностите на тези деца и в никакъв случай не води до изменение на поведението към по-добро.

Такааа, до тук стана ясно, че учителите няма да помогнат, а родителят е безсилен да се справи.

Да се справи с какво?

С агресивното си дете?

Питам се родителю, не желаеш ли да знаеш малко повече за това какви са причините детето ти да е агресивно?
И не, не искам да ти вменявам вина или пък да ти „ давам акъл”. По-скоро искам да си дадеш шанс за нов поглед върху ситуацията и преживяванията на твоето дете.

Агресията – това е реакция на неудовлетворение на базисни психологически потребности от любов, уважение, приемане.

И тук вероятно се сблъсках с твоята съпротива. Та нали точно ти създаде и отглеждаш, грижиш се за това дете, и го обичаш, и правиш всичко за него. Не! Това не се отнася за мен! И все пак, упорствай, продължи да четеш.

Децата придобиват знания и модели за агресивно поведение от три източника.

  • Първият това е семейството, в което може едновременно да се демонстрира агресивно поведение и да се постига неговото закрепяне.
  • Вторият –децата се обучават на агресия от връстниците си, узнавайки за преимуществото на агресивното поведение – „ Аз съм най-силният и за мен, всичко е възможно.” Известно е, че децата, които са посещавали често детска градина са по-агресивни от тези, които по-рядко или изобщо.
  • Третият източник, от които децата учат агресивни реакции, не само от реални примери, но и от символни, това е телевизора. За всеки час телевизионно време на екрана се извършват 9 акта на насилие и забележете – 21 акта на насилие в детските филмчета. Не е трудно да се пресметне, че за 14 години детето ще стане свидетел на 11 000 убийства. Към това добави и всички игри в които има насилие и се опитай да пресметнеш. По мое мнение филмите, анимационни и всякакви други извършват насилие над децата учейки ги на агресивно поведение.

Да поговорим за първият източник – семейството, там протича първичната социализация на децата и точно там се формират и първите модели на агресивно поведение.

Опитай се да погледнеш твоята и тази на партньора ти реакция на неустройващото ви поведение на детето. Просто ей така, фокусирай вниманието си върху това, как реагирате, когато детето „ се провини”. Има ли физически наказания, заплахи, обиди, викове, лишаване от привилегии, въвеждане на ограничения и отсъствия на поощрения, честа изолация на детето, съзнателно лишаване от любов и грижа в случай на провинение.

Бъди честен със себе си родителю, наблюдавай реалността, такава, каквато е.

И не спирай с това, а се опитай да наблюдаваш емоционалната привързаност с детето ти, особено, ако си баща и имаш син. Отговори си честно – изпитваш ли враждебност? Да? Не? А какво изпитваш? ЧЕСТНО!

В семейството ви хармония или дисхармония съществува? Какво я предизвиква, ако е дисхармония? А твоят модел на възпитание и поведение противоречи ли на това на твоя партньор? А да не би да предявявате към детето взаимно изключващи се изисквания? Защото това е един добър вариант за развиване на опозиционно поведение.

Наблюдавай родителю, мисли, преценявай, различно ли е поведението ти към децата ти, поощряваш ли повече едното и наказваш ли повече другото? Децата рядко са агресивни, ако не наказват нито едно от тях и често проявяват агресия, ако родителите наказват основно по-големите деца.

Оставаш ли равнодушен към емоционалния свят на детето си, забързан и залутан в ежедневие и задължения, или ненаучен на това, как да бъдеш емпатиен?

Не родителю, не те виня, само те моля да се запиташ.

Погледни сега детето си, само че този път с различни очи, с очите на истината и виж, има ли лоши отношения с единия или другия родител?

Дали детето ти чувства, че в семейството го считат за неспособно? Усеща безразличие към чувствата си? Усеща липса на заинтересованост и подкрепа?

Наблюдавай родителю, защото този път води детето към престъпни дейности, опълчване, агресивност.

Теории и изследвания много, не ми е цел да те занимавам с това. Но ми се иска да споделя, че за ненадеждно привързаните деца е характерна несговорчивост, съпротивление на контрола, импулсивност, проява на физическа агресия, при това не всяко проявление е нападение самоцел, а решава отбранителни задачи от мнима или реална заплаха. А ненадеждното привързване е липса на усещане за безопасност, закрила, подкрепа, разбиране, приемане.

Зная че не ти е лесно родителю, зная!

Но не спирай да четеш.

Сега погледни, може би за първи път по различен начин.

Истината за агресивното дете.

Твоето дете

  • Възприема повечето от ситуациите като опасни, враждебни спрямо него.
  • Свръхчувствително е към негативно отношение към себе си
  • Убедено е, че околните го възприемат негативно
  • Не оценява собственото си агресивно поведение като агресия
  • Винаги обвинява околните в деструктивно поведение
  • В случай на преднамерено нападение, отсъства чувство за вина или е много слабо доловимо.
  • Склонно е да не поема отговорност за собствените си постъпки
  • Има ограничен набор от реакции в проблемни ситуации
  • Във взаимоотношенията прилага ниско ниво на емпатия
  • Детето ви има слабо развит контрол над емоциите си
  • Почти не осъзнава емоциите си, освен гнева
  • Страхува се от вашето непредсказуемо поведение
  • Вие знаете че има неустойчиво внимание и слаба оперативна памет
  • Детето ви не умее да прогнозира последствията от действията си
  • Детето ви харесва агресията си, защото чрез нея получава чувство за собствена значимост и сила
  • Детето ви е високо тревожно
  • Детето ви се чувства отхвърлено

 

 

Аз възприемам детето, което има деструктивно поведение, като човек движещ се от гнева, тревогата, незащитеността, обидата… Това дете, често има ниска самооценка. То не е способно, или не иска, или се страхува да изрази това, което чувства, по друг начин, защото ако го направи може да загуби силата си, лежаща в основата на агресивното поведение. То чувства, че това е единственият път за живеене.

Агресията това е способ за изразяване на гнева, протест. Както е известно под гнева стоят болка, обида, унижение, страх, възникнали от неудовлетворение на базисните , фундаментални човешки потребности от любов и сигурност.

Агресивното поведение на децата е своеобразен SOS, вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се настанили много разрушителни емоции, с които детето самостоятелно не може да се справи.

Скъпи родителю, потърси помощ. Психологична помощ за теб и твоето дете.

Избери много внимателно психолога на когото да се довериш. Защото помниш, че взаимодействието с възрастните, готови да разберат и приемат детето ти, му дава безценен опит / възможно е да е първия в неговия живот/, че възрастните са различни, а светът не е само лош. С други думи говорим за базово доверие към хората и света като цяло. И не бързай родителю, не притискай за мигновени резултати, достатъчно е да бъдеш последователен. За да бъде устойчива работата с агресивното дете е необходимо корекцията да има комплексен, а не епизодичен характер. Най-важно е психологическата работа с агресивното дете да започне с отреагиране на гнева му, за да се даде свобода на истинските скрити преживявания – обида, разочарование, болка. Дете, което не е минало през този стадий ще се съпротивлява на по-нататъшна работа и най-вече ще загуби доверие в терапевта си. След това може да се премине към корекционна работа насочена към осъзнаване на собствения емоционален свят, а също така и на чувствата на другите, за овладяване и контролиране на гнева и поведенчески терапии, а също така и развиване на адекватна самооценка.

Така че, родителю, дай време на детето си, то има много неща които да открие за себе си.

И не забравяй, психологът на когото си се доверил е задължително да работи и с теб, за да снемете заедно провокиращите фактори за агресивното поведение на детето ти.

Да, съгласна съм с теб, изисква усилие, изисква време, изисква поемане на отговорност.

Скъпи родителю, благодаря че ми позволи да си поговоря с теб!

И помни, ти и твоето дете имате правото и задължението да бъдете щастливи!

 

С надежда и вяра: Даниела Василева – психолог

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.