Имаме агресивно дете!
Ужас!
Срам!
Страх!
Безсилие!?!
Опитахме всичко, наказвахме, забранявахме, викахме, ограничавахме, обиждахме, обяснявахме…не знаем вече какво да правим…
Звучи ли ви познато?
Непрекъснато привикване в училище, червене по родителски срещи, когато се оплакват от дисциплината на детето ви, когато понасяте върху себе си и гневните изблици на другите родители. Защитавате го неистово или пък свеждате засрамено глава, но от вътре ви идва да се приберете и да го…
Възрастните не харесват агресивното поведение на децата. Подобни деца ги дразнят и обикновено имат готови названия за такива деца: нахалник, грубиянин, ти си лош, отвратителен, хулиган, разкарай се, не искам да те виждам…
С агресивните деца за учителите е трудно да работят и често не знаят как да се справят с този тип поведение. Единственото педагогическо въздействие, което могат да приложат е наказание / което носи посланието ти си лош и затвърждава у детето тази идея/ или уговорка. За известно време децата стават по-сдържани, но само за известно време. Този вид педагогическо въздействие по-скоро засилва особеностите на тези деца и в никакъв случай не води до изменение на поведението към по-добро.
Такааа, до тук стана ясно, че учителите няма да помогнат, а родителят е безсилен да се справи.
Да се справи с какво?
С агресивното си дете?
Питам се родителю, не желаеш ли да знаеш малко повече за това какви са причините детето ти да е агресивно?
И не, не искам да ти вменявам вина или пък да ти „ давам акъл”. По-скоро искам да си дадеш шанс за нов поглед върху ситуацията и преживяванията на твоето дете.
Агресията – това е реакция на неудовлетворение на базисни психологически потребности от любов, уважение, приемане.
И тук вероятно се сблъсках с твоята съпротива. Та нали точно ти създаде и отглеждаш, грижиш се за това дете, и го обичаш, и правиш всичко за него. Не! Това не се отнася за мен! И все пак, упорствай, продължи да четеш.
Децата придобиват знания и модели за агресивно поведение от три източника.
- Първият това е семейството, в което може едновременно да се демонстрира агресивно поведение и да се постига неговото закрепяне.
- Вторият –децата се обучават на агресия от връстниците си, узнавайки за преимуществото на агресивното поведение – „ Аз съм най-силният и за мен, всичко е възможно.” Известно е, че децата, които са посещавали често детска градина са по-агресивни от тези, които по-рядко или изобщо.
- Третият източник, от които децата учат агресивни реакции, не само от реални примери, но и от символни, това е телевизора. За всеки час телевизионно време на екрана се извършват 9 акта на насилие и забележете – 21 акта на насилие в детските филмчета. Не е трудно да се пресметне, че за 14 години детето ще стане свидетел на 11 000 убийства. Към това добави и всички игри в които има насилие и се опитай да пресметнеш. По мое мнение филмите, анимационни и всякакви други извършват насилие над децата учейки ги на агресивно поведение.
Да поговорим за първият източник – семейството, там протича първичната социализация на децата и точно там се формират и първите модели на агресивно поведение.
Опитай се да погледнеш твоята и тази на партньора ти реакция на неустройващото ви поведение на детето. Просто ей така, фокусирай вниманието си върху това, как реагирате, когато детето „ се провини”. Има ли физически наказания, заплахи, обиди, викове, лишаване от привилегии, въвеждане на ограничения и отсъствия на поощрения, честа изолация на детето, съзнателно лишаване от любов и грижа в случай на провинение.
Бъди честен със себе си родителю, наблюдавай реалността, такава, каквато е.
И не спирай с това, а се опитай да наблюдаваш емоционалната привързаност с детето ти, особено, ако си баща и имаш син. Отговори си честно – изпитваш ли враждебност? Да? Не? А какво изпитваш? ЧЕСТНО!
В семейството ви хармония или дисхармония съществува? Какво я предизвиква, ако е дисхармония? А твоят модел на възпитание и поведение противоречи ли на това на твоя партньор? А да не би да предявявате към детето взаимно изключващи се изисквания? Защото това е един добър вариант за развиване на опозиционно поведение.
Наблюдавай родителю, мисли, преценявай, различно ли е поведението ти към децата ти, поощряваш ли повече едното и наказваш ли повече другото? Децата рядко са агресивни, ако не наказват нито едно от тях и често проявяват агресия, ако родителите наказват основно по-големите деца.
Оставаш ли равнодушен към емоционалния свят на детето си, забързан и залутан в ежедневие и задължения, или ненаучен на това, как да бъдеш емпатиен?
Не родителю, не те виня, само те моля да се запиташ.
Погледни сега детето си, само че този път с различни очи, с очите на истината и виж, има ли лоши отношения с единия или другия родител?
Дали детето ти чувства, че в семейството го считат за неспособно? Усеща безразличие към чувствата си? Усеща липса на заинтересованост и подкрепа?
Наблюдавай родителю, защото този път води детето към престъпни дейности, опълчване, агресивност.
Теории и изследвания много, не ми е цел да те занимавам с това. Но ми се иска да споделя, че за ненадеждно привързаните деца е характерна несговорчивост, съпротивление на контрола, импулсивност, проява на физическа агресия, при това не всяко проявление е нападение самоцел, а решава отбранителни задачи от мнима или реална заплаха. А ненадеждното привързване е липса на усещане за безопасност, закрила, подкрепа, разбиране, приемане.
Зная че не ти е лесно родителю, зная!
Но не спирай да четеш.
Сега погледни, може би за първи път по различен начин.
Истината за агресивното дете.
Твоето дете
- Възприема повечето от ситуациите като опасни, враждебни спрямо него.
- Свръхчувствително е към негативно отношение към себе си
- Убедено е, че околните го възприемат негативно
- Не оценява собственото си агресивно поведение като агресия
- Винаги обвинява околните в деструктивно поведение
- В случай на преднамерено нападение, отсъства чувство за вина или е много слабо доловимо.
- Склонно е да не поема отговорност за собствените си постъпки
- Има ограничен набор от реакции в проблемни ситуации
- Във взаимоотношенията прилага ниско ниво на емпатия
- Детето ви има слабо развит контрол над емоциите си
- Почти не осъзнава емоциите си, освен гнева
- Страхува се от вашето непредсказуемо поведение
- Вие знаете че има неустойчиво внимание и слаба оперативна памет
- Детето ви не умее да прогнозира последствията от действията си
- Детето ви харесва агресията си, защото чрез нея получава чувство за собствена значимост и сила
- Детето ви е високо тревожно
- Детето ви се чувства отхвърлено
Аз възприемам детето, което има деструктивно поведение, като човек движещ се от гнева, тревогата, незащитеността, обидата… Това дете, често има ниска самооценка. То не е способно, или не иска, или се страхува да изрази това, което чувства, по друг начин, защото ако го направи може да загуби силата си, лежаща в основата на агресивното поведение. То чувства, че това е единственият път за живеене.
Агресията това е способ за изразяване на гнева, протест. Както е известно под гнева стоят болка, обида, унижение, страх, възникнали от неудовлетворение на базисните , фундаментални човешки потребности от любов и сигурност.
Агресивното поведение на децата е своеобразен SOS, вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се настанили много разрушителни емоции, с които детето самостоятелно не може да се справи.
Скъпи родителю, потърси помощ. Психологична помощ за теб и твоето дете.
Избери много внимателно психолога на когото да се довериш. Защото помниш, че взаимодействието с възрастните, готови да разберат и приемат детето ти, му дава безценен опит / възможно е да е първия в неговия живот/, че възрастните са различни, а светът не е само лош. С други думи говорим за базово доверие към хората и света като цяло. И не бързай родителю, не притискай за мигновени резултати, достатъчно е да бъдеш последователен. За да бъде устойчива работата с агресивното дете е необходимо корекцията да има комплексен, а не епизодичен характер. Най-важно е психологическата работа с агресивното дете да започне с отреагиране на гнева му, за да се даде свобода на истинските скрити преживявания – обида, разочарование, болка. Дете, което не е минало през този стадий ще се съпротивлява на по-нататъшна работа и най-вече ще загуби доверие в терапевта си. След това може да се премине към корекционна работа насочена към осъзнаване на собствения емоционален свят, а също така и на чувствата на другите, за овладяване и контролиране на гнева и поведенчески терапии, а също така и развиване на адекватна самооценка.
Така че, родителю, дай време на детето си, то има много неща които да открие за себе си.
И не забравяй, психологът на когото си се доверил е задължително да работи и с теб, за да снемете заедно провокиращите фактори за агресивното поведение на детето ти.
Да, съгласна съм с теб, изисква усилие, изисква време, изисква поемане на отговорност.
Скъпи родителю, благодаря че ми позволи да си поговоря с теб!
И помни, ти и твоето дете имате правото и задължението да бъдете щастливи!
С надежда и вяра: Даниела Василева – психолог
