Родители и деца

Ако сте майка, грижете се за себе си

By март 11, 2020май 18th, 2020No Comments

Ако сте майка се грижете за себе си. Това е ваша задача.

Без значение дали детето ви е на 5, 25 или 40 години –ако вие сте майка, вашата задача не се променя, вие приемате чувствата, гасите страха, давате устойчивост. Освен вас, няма кой друг да го направи. А без това за вашето дете ще е трудно да живее.

Ако не получи опора от вас, детето ще се опита да си я изгради само. Но никой не го е научил на това как правилно да си изгради опора, често неговите стратегии са неадаптивни: болести на тялото, неврози, неприятности в живота.

Плачливостта, болестта, ниското самочувствие, вечните неприятности не са съдба , а призив за помощ, в търсене на точката на равновесие.

Във всяка възраст има моменти, когато някой е длъжен да даде опора отвън. Дори ако в теб вътре има сто опори, понякога се нуждаеш от сто и първата, която в идеалният случай дават родителите.

Когато няма родители или те не могат, защото самите те са без опори, тогава я дават приятели, съпрузи, психотерапевти, временно „ заставащи „за вас на родителското място.

В съпружеството е добре, ако хората правят това редувайки се: Аз ще те подкрепя сега, защото аз имам свободна енергия, а после ти мен, когато ти имаш ресурс, а аз нямам.

Обезателно редувайки се, иначе постоянно поддържащият рискува да се пристрасти към родителската роля.

И тогава започват проблемите в секса / как да спя с този , който ми е „ родител”? , с родителите не се прави секс! /, започват обидите и претенциите / „родителят” е „длъжен”, защо не дава?/, изкривява се възприятието на реалността / аз съм мъничък и безпомощен, а ти си всесилен и голям./

Ако вие сте мама, погрижете се за вътрешното пространство, където може да дойде детето и да внесе своите чувства. И вие да не се изплашите от тях, да не ги обезцените в страха си/ струва ли си да плачеш за такава глупост? /, да не се опитате да „ изключите”, неиздържайки на неговата болка / какво си се разхленчил, вече си голям/, да не избягате скривайки се зад заетост или болест / на мама й е лошо, мама е заета, после/и да не нападате превантивно , когато детето излива собствените си чувства.

Последното е особено важно. Понякога майките в намерението си да подкрепят бъркат „ даването „ и „ вземането „ , което означава, че бъркат ролите. Така се случва, когато майката е расла сама, без емоционална родителска опора. И сега дели чувствата си с детето, „ за да бъдат нашите отношения доверителни, а не както при мен с майка ми”. Някой майки се гордеят с това, че са „ приятели” с децата си и всичко си споделят.

Питам тогава, а кой е майката в това отношение? Ако детето е наясно с вашите емоционални и други проблеми, има ли то ресурс да ви помогне? А има ли сили да се справи с чувството за безпомощност, което то изпитва виждайки вашите страдания и осъзнавайки собствената си невъзможност да ги прекрати? И длъжно ли е? Не ,разбира се, казват обикновено майките, нищо не е длъжно детето!Но детето, колкото е по-малко, толкова е по-егоцентрично / това е норма за децата/ и в неговите възприятия всичко случващо се е заради него или от него. И вие с вашите проблеми също.

И сега какво, изобщо ли да ни говорим за своите чувства?

Говорете. Не само за тези, които точно сега са свързани със събитие, в центъра на което е вашето дете. „ изплаши ли се от гърмежите? Аз също се изплаших, но вече се успокоих. Ела да те прегърна.” „ Сега не мога да рисувам с теб, разстроена съм и искам да поседя и да се успокоя. А после ще порисуваме.” „ Днес след детската градина няма да отидем на площадката. Много се изморих на работа и искам мъничко да полежа. А след вечеря ще прочетем приказка или ще поиграем с теб”.

И никакви „ Баба ти само за себе си мисли, на нея внуци не й трябват” или „ Баща ти не иска да ме слуша „ или „ ако не направя този проект до петък – това е катастрофа”

От двама ви, вие сте майката. Вие приемате чувствата на детето, не то вашите. Ако искате да ви поносят на ръце, звъннете на майка си или на приятелка. Поплачете на мъжа си, на жена си, на сестра си. Или отидете на психолог, или в църквата, или във фитнеса. Те са големи, по-големи от вас или колкото вас и по-важното е, че в тях има място за вашите чувства.

Детето е мъничко, в него място за вашите чувства няма. А у вас за неговите има.Не бъркайте това , моля.

И се грижете за себе си. Това е ваше задължение, ако имате дете.

 

 

Даниела Василева – психолог

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.