Родители и деца

Детските страхове

By март 23, 2020май 18th, 2020No Comments

Често ли се оплаква детето ви: „ Страх ме е!”, „ Уплашен съм!” или – не се оплаква, а ви хваща за ръката, криелицето си, вика истерично…

Какво е това? Детски страхове? Капризи? Първи признаци на психично разстройство?

Как да се отнасяме с детските страхове? Да се борим ли с тях? От какво могат да се появят? Въпроси…въпроси…

Едва ли мога да отговоря на всички, но ще предложа общ ориентир.

Детето се плаши от тъмнината, от това да остане само, да влезе във водата, бои се от кучета, непознати хора,тъмни стаи и пространства. Разбира се на всичко това може да реагира различно. Може да заплаче, да застине в ужас, да извика, дори да посинее,да затаи дъх и да не може да вдиша за няколко секунди. Но най-често когато детето се страхува то е възбудено – вика, опитва се да избяга, търси вас или ръката ви, крие се. Ако страховете го мъчат продължително време, то се променя и неговото поведение и настроение. Става мълчаливо, подтиснато или точно обратното раздразнително, конфликтно.

Какво да правите във всеки конкретен случай – добре е да се обърнете към психолог, за да ви подкрепи в това.

 

 

А ето какво не бива да правите, за да не усложните положението:

  • Отнесете си с внимание към оплакванията, страховете и опасенията на детето. Забравете удобните понятия като „капризи”, „глупости”, „Какво пък толкова е станало?….”. Разбира се, често страха на детето и неговата реакция се появяват във възможно най-неудобния за вас момент. Например вечер, когато трябва да заспива. Трудно ви е да повярвате, че то се страхува и тук влизат клишетата – „капризничи”, „просто не иска за спи”… , а вие имате толкова още неща, които трябва да свършите.
  • В момента в който детето изпитва страх, безсмислено и жестоко е да му се подигравате и да му се присмивате – „Ти мъж ли си, какво се плашиш?”, „Виж се каква си голяма, а се плашиш от глупости!”. Няма нужда да превеждате примери от своето детство „ Аз на твоята възраст…”. Още по-малко да го сравнявате с други деца на неговата възраст „ Виж Алекс как се справя, не се страхува, а ти хленчиш като бебе”.
  • Към страха на детето трябва да се отнасяте внимателно. Не се опитвайте да го убедите, че няма от какво да се страхува. Заедно с него влезте под леглото, за да докажете, че там няма чудовища от които то се страхува. Страхът – това е чувство, което трудно се доверява, дори и да види, че няма чудовища под леглото детето няма да престане да се страхува. Разумно е да поговорите, да му почетете нещо,да му дадете играчка.
  • Съвсем не е нужно да „ натренирате” детето да преодолява страха. Старото лечебно правило „ лекувай подобното с подобно”, тук не върши работа. Да оставите детето в тъмното, „ за са свикне” е огромна грешка, рискувате да закрепите реакцията на страх, да направите този страх натраплив.

 

 

Детето страдащо от тревожност и страхове, често е по-впечатлително, по-лесно възбудимо по природа. Но не рядко невротичните страхове възникват при децата от нашето родителско невнимание, душевна глухота.

Страховете се появяват при детето в ситуации на емоционално напрежение, психически травми. Тази реакция често е преувеличена според родителите. ” Какво толкова те е страх? Голяма работа!”. Заобикалящият свят се възприема от детето не винаги съразмерно, мащаба на събитието често бива нарушен. Разбира се, ясен е нашия стремеж да предпазим детето от болезнени и страшни стълкновения с действителността. Но този стремеж нерядко ни лишава от чувство за мяра. Обучавайки детето на елементарни правила за лична безопасност / да не отваряна непознати хора вратата, да не ходи никъде с непознати, да се връща навреме у дома…/ неоснователно е да подкрепяме аргументите си с разкази за разчленени трупове и грабежи от непознати. Вашият авторитет е велик и детето ви вярва и без тези душеразрушаващи подробности. Старайте се по възможност да го предпазите от това страшното, което ви плаши и вас от вестниците, телевизията и радиото, не наливайте масло в огъня, обсъждайки всички подробности от поредната кървава история.

Разбира се невъзможно е, а и не е нужно да се опитвате да постелите всичко пред детето си, за да му е мекичко, да го оградите като цвете в саксия от сблъсъка с жестокия свят.

Невротичният страх е страдание, проявлението на което можем да предизвикаме неволно, от незнание или от собствената си загриженост. Има и ситуации , когато причината за възникване на страха произлиза от избраната от нас възпитателна тактика, нерядко жестока.

Повече за това можете да осъзнаете в тренинговите групи „Родителските грешки. Как да възпитаваме детето си или да превъзпитаме детето в себе си.”

 

Даниела Василева – психолог

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.