/ наричам я жестока, заради същността й и личното ми отношение към нея/
Какво представлява?
Има една такава манипулация, бавно настъпателна, продължителна, разсейваща, но носеща след себе си дълбоки белези. Манипулация, която е психологическа злоупотреба, емоционално насилваща, без дори да разберем, че сме насилени.
Ще я наричам манипулация на затъмнението. Няма психологичен термин за нея, а общо приетото название е газлайтинг.
Жестокостта на тази манипулация цели да наруши и подкопае чувствата ви за реалност, а от там се губи вярата в собствената ви реалност и в себе си, започват съмненията в правилната ви преценка.
Манипулаторът убеждава потърпевшия, че това което е чул, не го е чул, това което е видял, не го е видял, това което мисли, няма причина да го мисли, а това, което чувства, няма никакво основание да го чувства. Напълно разбива и смазва, обезценява другия. Манипулативната тактика подава фалшиви сигнали за неставане, принизяване.
Манипулаторът
С тази манипулация си служат по-нарцисичните индивиди, измамници, токсични хора, насилници, агресивни личности.
Манипулаторът натрапливо лъже, за да получи контрол и власт над вас. Той иска да ви убеди, че е прав, а вие грешите.
„ Никога не съм казвал това!“
„Защо така го приемаш?“
Дори да имате доказателства или свидетели, той ще отрича категорично с изписано на лицето си учудване и някак желание да ви разбере, но истината е, че ще отрича и лъже. Защото в противен случай би трябвало да признае пред себе си, че е сгрешил, а това нарушава неговата позитивна, единствено позитивна концепция за него самия. Той не може да го допусне, затова рационализира собствените си грешки, отрича, не приема участието си в манипулацията. Убеден е че е невинен, винаги е прав, няма нужда да променя нещо, дълбоко убеден е в правотата си. Вярва в невинността на действието си докато гази и насилва.
В тази манипулация присъства шизофреногенност и говоренето е такова. Манипулаторът е емоционално всяващ смут, дава фалшиви сигнали за разбиране, харесване , съпричастност и когато се разтворите за това следва обезценяване, девалвация на цялото ви човешко присъствие. Ще ви обясни как ви е избрал и колко много неща и качества във вас е открил и след това ще ви каже, че сте някак си различени, по-рационални, не можещи да сте като него емоционален с високо развити първични качества за обич.
Освен това в манипулатора присъства механизма на проективната идентификация. Аз знам какво е най-добре за теб, аз знам ти какво искаш / разбира се недиректно казано/. Това не е нищо друго освен тотално да бъдеш зачеркнат. На манипулатора не му е важно кой си, какъв си. За него е важно да станеш функция на неговите виждания и разбирания.
Ако споделите за себе си, за родителски, партньорски или други важни взаимоотношения една от тактиките на манипулатора е да вини, да дава оценка при това напоително с много думи, което цели да ви направи още по-зависими от неговата преценка.
Може да стигне до там, да ви съобщи, че е голям манипулатор, но с вас никога не би постъпил така, защото ви цени и сте му важен и докато говори това ви манипулира.
Ако се противопоставите на манипулатора, ще ви накара да повярвате, че нямате връзка с реалността, че нещо не сте наясно, не можете да възприемете нещата правилно. А това не е нищо друго освен отхвърляне, отричане и рационално минимизиране.
Това е психологическа война водена от емоционални тирани с цел за която ще прочетете по-надолу.
Къде можем да наблюдаваме такава манипулация?
Това е манипулация проявяваща се във връзките и отношенията.
Може да я видите в родитело-детските отношения, когато родител обяснява на детето, че това което вижда не е скандал, те просто си говорят и много се обичат. Когато му се каже, че майката не е имала това предвид, когато му е казала, че е тъпак, а много искала да го накара да се мотивира да учи и го прави с любов към него. Когато детето е силно разтресено от дадена емоция и тя се отрече от родителя, „ Хайде стига толкова, с теб не може нормално да се говори, ти си живееш в някакъв собствен свят, слез на земята, стига си се превземал“. Тогава детето започва да се съмнява в своите възприятия, в това дали наистина разбира реалността, дали наистина трябва да прави така, дали наистина чувства това….
Може да я видите в партньорските, екипните, приятелските взаимоотношения. Партньорът манипулатор изневерява, всички знаят за това, но той отрича тази реалност, като убеждава жертвата и околните в силата на неговите чувства и отдадеността му във връзката. „ Бих ли търсил тялото ти и да заспиваме с преплетени тела, ако това не е любов…“.
Манипулаторът член на екип бавно и настъпателно ще убеждава, че той е този който най-много знае, има безпогрешна преценка, неговото мнение няма как да е грешно или невалидно, ще изкривява представата на другите за него през фалшивата си загриженост и отношение към тях, докато вземе контрола.
И ако това е еднократен акт, той би могъл лесно да бъде разпознат. Но това е тактика, стратегия, игра, която не се играе за един ден и една нощ. Това е последователно, дълго насилие.
Така родителите оставят трайни психологически белези, партньорите създават нездравословна динамика в отношенията си, в екипите се позиционира авторитарно управление. Без значение в какво взаимоотношение сте с насилника той сътворява психичен терор над вас.
Защо го прави?
Мотивът не е труден за разгадаване. Ако манипулаторът убеди някого, че той не възприема реалността правилно, това означава автоматично, че този някой трябва да слуша манипулатора. С други думи – контрол.
Но има и още една причина. Тази тактика носи самоутвърждаване на насилника. Така той може да поддържа в главата си и във вярването си позитивна концепция за себе си, без да му пука как това се отразява на другите и каква психическа вреда им нанася. Силно фиксиран е в това да запази тази концепция за своята изключителна значимост пред себе си и пред другите. Когато реалността на някой, т.е. нещата които мисли, чувства и прави в живота си заплашва начина по който манипулаторът иска да вижда себе си и живота си, просто ще го накара да се чувства неадекватен, като напълно отрече неговата реалност.
Какво причинява?
Като резултат на тази манипулация ставате автоагресивни, депресивни, объркани. Губите увереност, чувствате си дезориентирани, преживявате несигурност относно това кое е реално и кое не. Повишава се тревожността ви. Манипулацията може да причини хроничен стрес, липса на увереност в собствените сили, ценност и самоуважение. Дори тази манипулация да не ви доведе до клинична картина, което е често срещано, променя качеството ви на живот.
Какво да правим?
Каквото и да кажете манипулаторът ще отрече , ще проектира, ще излъже.
Важно е да бъдете честни с него, въпреки че не чува и отрича, защото това означава да сте честни и уважителни към себе си.
Изправете се с чувство за собствено достойнство, самоуважение, умение да отстоите границите си.
И си тръгнете.
За да не позволите да атакуват вашата идентичност и ценност. Нямате нужда да общувате с хора които не ви ценят.
Това е най-доброто което можете да направите за себе си.
