Емоции

„Затвореният“ гняв

By март 17, 2020май 19th, 2020No Comments

Имало някога един човек, който ходел навсякъде с тухла в ръка. С тази тухла си бил наумил да удря всеки, който го подразни и ядоса. Методът бил малко допотопен, но като че ли вършел работа, а?

Веднъж срещнал един приятел, доста влиятелен човек, който му наговорил куп обидни неща. Мъжът изпълнил решението си, грабнал тухлата и я изпратил по него.

Не си спомням дали го улучил или не. Но работата е там, че след туй го домързяло да отиде да търси тухлата. И решил да усъвършенства този „ Метод за самозащита с тухла“, както го наричал. Завързал тухлата с връв, дълга един метър и тръгнал по улицата. Така тя нямало да пада никога твърде далеч от него. Но скоро разбрал, че  и новия метод си има своите недостатъци: от една страна, човекът, към когото насочвал гнева си, трябвало да се намира на не по-малко от метър разстояние , а от друга, след като хвърли тухлата, трябвало да си прави труда да прибира връвта, която на всичко от горе често се оплитала и замотавала и съответно му създавала трудности.

Тогава мъжът измислил „ Метод с тухла III“. Главната роля била отредена отново на тухлата, но при тази система вместо връв имало пружина. „ Сега мога да хвърлям тухлата по няколко пъти и тя ще се връща сама“, помислил си мъжът.

Щом излязъл на улицата и се почувствал застрашен, запратил тухлата. Но не успял да улучи целта, защото когато пружината се опънала докрай, тухлата полетяла обратно и го ударила право по главата.

Опитал отново и тухлата пак го ударила, защото не преценил добре разстоянието.

Трети удар получил, защото не я хвърлил в подходящия момент.

Четвъртият бил по-особен, защото, като решил да запрати тухлата по виновника, тутакси му се приискало и да го предпази от удара – и тухлата тупнала пак неговата глава.

Излязло му огромна цицина…

Не се знае защо не успял да улучи никого – дали заради ударите, които полуучил или заради някакво душевно разстройство.

Всички удари застигали все самия него.

Този механизъм се нарича ретрофлексия: означава главно стремеж да предпазим околните от собствената си агресивност. Всеки път, когато отправяме агресия и враждебна енергия къв някого, преди да го достигне, тя спира пред една баиера, която слагаме самите ние. Тази бариера не поема удара, а само го отразява. И целият яд, раздразнението и враждебността се обръщат към самите нас чрез проявите на явна самоагресия ( самобичуване, пристъпи на лакомия, дрога, неоправдани рискове ) или чрез скрити емоции и чувства ( депресия, чувство за вина, соматизация).

Възможно е някое утопично „ просветлено“ човешко същество, трезво и уравновесено, никога да не се сърди. Би било много добре и за нас изобщо да не се ядосваме, но все пак единият начин да се освободим от гнева, яда и отвръщението, когато ги изпитвамее да им дадем воля, превръщайки ги в действие. В противен случай единственото, което постигаме рано или късно е да се сърдим на самите себе си. „

 

Х. Букай

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.