Личностно развитие

За жертвата и прошката

By април 12, 2020май 19th, 2020No Comments

Една жена била на смъртния си одър, когато при нея дошла Смъртта. Виждайки Смъртта, жената се усмихнала и казала, че е готова.

За какво си готова? – попитала Смъртта.

– Готова съм Бог да ме прибере в Рая! – отговорила жената.

– А защо реши, че Бог ще те вземе при себе си? – попитала Смъртта.

– Е как иначе? Аз толкова страдах, че заслужавам покой и любовта на Бог – отвърнала жената.

– От какво точно страда? – попитала Смъртта.

– Когато бях мъничка, моите родители винаги ме наказваха несправедливо. Биеха ме, крещяха ми, все едно съм направила нещо ужасно. Когато бях в училище, моите съученици издевателстваха над мен и също ме биеха и унижаваха. Когато се омъжих, моят мъж пиеше и ми изневеряваше. Децата ми изчерпаха цялото ми сърце, а в дори не дойдоха на погребението ми. Когато работех, шефът ми крещеше през цялото време, удържаше постоянно от заплатата ми и после ме уволни без да ми плати нищо. Съседите клюкарстваха за мен, все едно съм лека жена. А веднъж ме нападнаха, ограбиха и изнасилиха.

– А какво хубаво направи в твоя живот? – попитала Смъртта.

– Винаги съм била добра към всички, ходех на църква, молех се, грижех се за всички, преглъщайки всичко. Изпитах само болка от този свят, както и Христос, така че съм заслужила Рая…

– Добре – отговорила Смъртта – разбрах те.Остана още една малка формалност. Да подпишеш един договор и отиваш в Рая. Смъртта й подала лист с едно предложение, под което трябвало да се подпише. Жената погледнала Смъртта и я обляла студена пот, казвайки, че не може да подпише това предложение. На листа било написано „ Прощавам на всички, които са ме обидили и моля за прошка всички, които съм обидила”.

– Защо не можеш да простиш на всички и да поискаш прошка? – попитала Смъртта.

– Защото те не заслужават моята прошка, ако им простя, това би означавало, че нищо не е било и те няма да отговарят за своите деяния. А аз няма от кога да търся прошка… Аз на никого нищо лошо не съм направила!

– Уверена ли си в това? – попитала Смъртта.

– Абсолютно!

– Какво чувстваш към тези, които са ти причинили толкова болка? – попитала Смъртта.

– Чувствам гняв, обида! Това е несправедливо, не мога да забравя, да изтрия от паметта си онова, което са ми причинили хората.

– А какво ще стане, ако им простиш и престанеш да изпитваш тези чувства? – попитала Смъртта.

 

 

Жената помислила известно време и отговорила, че вътре в нея ще остане пустота.

– Ти винаги си изпитвала тази пустота в сърцето си, и тази пустота те е обезценявала теб и твоя живот, а тези чувства, които изпитваш, придават значимост на твоя живот. Отговори ми, защо изпитваш пустота.

– Защото цял живот мислех, че тези които обичам и тези заради които живея, ще ме оценят. Отдадох своя живот на мъжа ми, на децата, на родителите, на приятелите, а те не го оцениха, оказаха се неблагодарни.

– Когато Бог се прощавал със своя син, произнесъл една фраза, която би трябвало да му помогне да осъзнае живота в себе си и в себе си в този живот…

– Каква? – попитала жената.

– МИРЪТ ЗАПОЧНА ОТ ТЕБ…!

– Какво означава това?

– Да, и той не разбрал какво му казал Бог… Всичко което става в твоя живот, отговорност носиш само ти. Да страдаш или да бъдеш щастлива ИЗБИРАШ ти! Обясни ми кои точно ти причини толкова болка?

– Оказва се, че аз сама …

– На кого не можеш да простиш?

– На себе си? – с плачещ глас се запитала жената.

– Да простиш на себе си, това означава да признаеш своята грешка. Да простиш на себе си – това означава да приемеш своето несъвършенство. Да простиш на себе си – това означава да се откриеш сама пред себе си. Причинила си си болка и си решила, че целия свят е виновен за това и те не заслужават прошка. А ти искаш Бог да ти приеме с разтворени обятия. Мислиш ли че Бог е глупав старец, които отваря портите за глупаци и злобни страдалци? Мислиш ли, че той е сътворил съвършеното място за такива като теб? Когато сътвориш свой собствен рай, където на първо място на теб, а после и на другите ще им бъде добре, точно тогава ще имаш право да почукаш на небесните порти. А сега Бог ми е дал указание да те върна отново на земята, за да се научиш да създаваш свят, в който да царят любов и грижа. А този, който не може да се погрижи за себе си, живее в дълбоки заблуждения, че може да се грижи за другите. Знаеш ли как Бог нарича Жена, която счита себе си за идеална майка?

– Как ? – попитала жената.

– Изпраща й деца, чийто съдби се разбиват пред очите й…

– Разбрах … аз не успях да направя своя мъж любящ и предан. Не успях да израстя децата си щастливи и успешни. Не успях да изградя дом, където да има мир и хармония…в моят свят всички страдаха…

– Защо? – попитала Смъртта.

 

 

Аз исках, всички да ме съжаляват и да ми състрадават. Ни никой така и не ме пожали… и аз помислих, че Бог ще ме пожали и прегърне.

–  Започни, че най опасните хора на света са тези, които желаят и предизвикват към себе си жалост и състрадание… Наричат ги ЖЕРТВИ. Най-голямото ви невежество е в това, че вие мислите, че Бог се нуждае от нечия жертва. Той никога няма да допусне в своята обител този, който освен болка и страдание нищо друго не е познал в живота си. Та нали тази жертва ще сее болка и страдание в неговия свят…! Отивай обратно и се научи да обичаш и да се грижиш за себе си, а след това за тези, които живеят в твоя свят. А като начало поискай прошка от себе си за невежеството си и си прости за това!

Жената затворила очи и започнала пътя си отново, но вече под друго име и с други родители.

 

Даниела Василева

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.