6-ти май – денят на смелостта и храбростта.
Замислям се дали не сме приели, че смелостта и храбростта са качества, които можем да приложим само на бойте полета, само в условия на война и битка?
Та не биткуваме ли и не воюваме ли всеки ден? На улицата, на работа, с колегите, с партньорите, с децата си, със себе си?
А как се чувстваме в тези битки? Победители или пораженци? Към това ли се стремим? Да победим?
Замислям се, ако целта ми е да бъде победител, то това непременно означава, че някой трябва да бъде победен. А какво става с близостта, със заедността…?
Представете си двама партньори, единият от които иска винаги да е победител. Какво става с другия партньор?
А сега си представете родител, който иска винаги да е прав и победител във всяка конфликтна ситуация. Какво става с детето? А с близостта? А с качеството на връзката?
Къде е смелостта и храбростта в това?
Аз не мога да я открия. Във взаимоотношение в което има победител и победен няма смелост, има само битка за надмощие.
Истинската смелост е да се срещнеш със себе си. Да дръзнеш да опознаеш механизмите, които те карат да подчиняваш или да се подчиняваш на другите.
Та, за смелостта ми е думата.
За смелостта да видя как реагирам в конфликтни ситуации.
Може би се опитвам да премълча, да потисна, да избягам във фантазии, да превъртам десетки пъти в главата си мисли за това какво е можело да направя, как е можело да постъпя, какво да кажа. Въртя в главата си наказателни сценарии към агресора, но не действам.
Или реагирам агресивно, стремейки се да бъда единствено и само победител в конфликта, защото отдолу седи огромния ми страх да не се проваля, да не се срещна с ранимостта си.
Нужна е смелост да се срещна със себе си, за да видя кое ме поставя в позицията в която съм. Да се науча да се заявявам и отстоявам, за да не бъда пораженец и жертва в конфликтите и комуникацията си. Нужно е да разпознавам и автентично да отреагирам емоциите си.
Нужна е смелост да се срещна с ранимата част от мен, която пазя с агресивното си поведение или с отказа си за съдеиствие и вслушване. “ Ами такъв /а съм!“ – това не е отказ от другите, а спрямо себе си.
Смелост е да се срещна със себе си през осъзнаване, любопитство, учене.
Това творим в Уоркшоп Къщата.
За онези, които дръзнат да бъдат СМЕЛИ в осъзнаванията и търсенията си.
Общуването ни в семейството, екипа, приятелите.
Конфликтите вътре в нас и как се проявяват извън нас.
Как слушаме, за да разберем или да отговорим?
Умението да усещаме и изразяваме чувствата си.
Да се заявяваме.
Умението да сътворим неразрешимата конфликтна ситуация в общуване с добри резултати.
- 13-16 май
Една къща, петнадесет СМЕЛИ непознати, трима психолога и Еленския балкан с неговите стопани.
Дръзнете да бъдете смели!
За повече информация и записване последвайте линка.
С благодарност за смелостта и храбростта ви!
6 май 2021 год.
Даниела Василева
