Движиш се по ръба на собствените си нерви.
Свикнал си да стискаш, да премълчаваш и гълташ всяка емоция, особено гневната,=особено онази която те боли. Защото трябва да бъдеш добър. Защото трябва да те одобрят.
На ръба си – от едната страна са всички трайно заработени навици да се усмихваш, докато вътре крещиш, да мълчиш, да пренебрегваш себе си.
От другата страна е другият, онзи, който ти причинява болка.
Ще кажете лесно е да му кажеш да спре. Но веднага се намесват страховете, какво той ще помисли, как той ще реагира…
И отново си на ръба…ръба, който реже теб. Боли, но с тази болка си свикнал.
И ?????????
Дръзни!!!!!!!
Дръзни да се заявиш…
Дръзни да изревеш болката си…
Дръзни да се противопоставиш на сигурността и страха от чуждата агресия…
Дръзни да бъдеш смел в любовта към себе си!
Даниела Василева
