Когато родителите разговарят с детето, те често не се замислят какво всъщностчува то. Обикновени фрази на загриженост от рода на “ Не ходи там!“, “ Не пипай чуждото куче!“… за детето могат да звучат като “ Светът е опасен“
Как да поднасяме информацията на детето си така, че то да ни разбере правилно? Ето няколко възможни отговора:
Ние казваме:
Внимателно, ще паднеш! Не пипай кучето, ще те ухапе!
Детето чува:
Светът е опасен, по-добре нищо не прави, за да не пострадаш!
Как можем да го кажем?
Грижи се за себе си! Бъди внимателен!
Ние казваме:
По-бързо! Не говори! Спри! Отговори ми!
Детето чува:
Ти не си важен. Ти трябва да пренебрегнеш твоите желания заради моите.
Как можем да го кажем?
Имаме 10 минути, на теб колко време ти е необходимо? Пробвайте да се договорите.
Ние казваме:
Не хленчи! Не плачи! Не се смей! Не викай!
Детето чува:
Не изразявай емоциите си!
Как можем да го кажем?
Уморен ли си? Уплашен ли си? Опитайте се да разберете емоцията на детето си.
Ние казваме:
Колко пъти трябва да повторя?
Детето чува:
Ти си глупав! Ти си неудачник!
Как можем да го кажем?
Ще се справиш, пробвай още веднъж. Мога да ти помогна, ако искаш.
Ние казваме:
Как не те е срам?!
Детето чува:
Ти си лош. Нещо ти има.
Как можем да го кажем?
Всички грешим. Грешката това е начин да научим нещо.
Ние казваме:
Виж той колко е добър, а ти?
Детето чува:
Ти си по-лош от другите.
Как можем да го кажем по друг начин?
Обичам те такъв, какъвто си!
В.Федеева
