Skip to main content
Родители и деца

Как пречим на децата си да бъдат успешни и щастливи

By март 26, 2020май 18th, 2020No Comments

„Родителят винаги трябва да пита себе си
В какво е моята вина за създалата се
ситуация? И да поиска извинение за своята
грешка, обяснявайки на детето си
истинската причина на достъпен език.
Детето винаги ще прости и ще се учи от
всяка грешка“

Луле Уйлма

Какво е характерно за творческите и успешни хора
– Любопитство
– Винаги намират възможност там където другите се губят
– Не се страхуват да излязат от общо приетите рамки
– Умеят да постигат състояние на пълна погълнатост, когато правят нещо, а всичко останало остава на заден план. Времето спира и човек забравя за целия свят.

Забележително е, че тези качества са присъщи за децата. Без любопитство, нашите мъничета не биха се научили да пълзят, ходят, говорят. Леко и безгрижно с особен ентусиазъм децата излизат от рамките на всяко знание, на всяка система. Същото се отнася и за онова особено състояние, когато са изцяло погълнати от заниманието си. Изначално детето познава това състояние. То го забравя в резултат на нашето възпитание. Абсурдното е, че качества, които трябва да се съхраняват и развиват се потискат.

Основни навици на родителите с които пречат на децата си да станат лидери в собствения си живот:

Не позволяваме на децата да рискуват.
Ние живеем в свят, който на всяка крачка ни предупреждава за опасности. И ние правим всичко възможно, за да защитим нашите деца. Нали това е наша работа? Ние ги изолираме от здравото рисково поведение и това оказва обратен ефект. Защото децата, които не играят на вън и никога не са си удряли коляното, развиват огромно количество фобии. На детето му е нужно, поне веднъж да падне, за да разбере, че това е нормално. Тийнеджърът е нужно да се раздели с приятелката си, за да осъзнае, че емоционалната зрялост е важна за дългосрочни отношения.

Ако родителите постоянно и напълно изключват риска от живота на своите деца, много скоро ще видят в техните лица лидери на високомерието и ниската самооценка.

Твърде бързо родителите се притичват на помощ.
Младите хора днес не развиват определени жизнени навици, които са получавали децата преди 30 години, защото възрастните през цялото време са бъркат и решават проблемите вместо тях. Когато ние твърде бързо се притичваме на помощ и злоупотребяваме с нея, отнемаме на своите деца възможността да се научат да се ориентират в трудни ситуации и самостоятелно да решават своите проблеми.

Такова възпитание често пропуска основния принцип на лидерството – умение да се решават задачи без странична помощ. Рано или късно децата свикват с това, че ги спасяват – „ ако не стане, възрастните ще ми помогнат и ще оправят последствията от моята постъпка”. Реалността обаче не работи така и когато детето излезе от семейството, то се сблъсква с невъзможността си да вземе решения и да носи отговорност за постъпките си. Това го кара да се чувства некомпетентно, неадекватно, нереализирано.

Твърде лесно преминаваме във възторг.
Идеята „ ти винаги си победител” задължава нашите деца да се чувстват особени. Но този метод предизвиква неочаквани последици. С времето децата осъзнават, че само мама и тате ги считат за гениални. И никой друг. Те започват да се съмняват в обективността на своите родители. Тази подкрепа радва, но е далеко от реалността. Когато ние през цялото време сме във възторг и не обръщаме внимание на лошото поведение, ние учим децата да мамят, да преувеличават и да избягват трудностите в живота.

Детето не е задължено да обича родителя всяка минута.
Децата могат да понесат разочарование, затова не се страхувайте да кажете „не”, „ не сега”. Нека детето да се учи да се бори за това, което цени и за това, което действително му е нужно. Родителите често поощряват децата си с подаръци. Особено трудно е за тези, които имат няколко деца. Когато детето в нещо преуспява, на нас ни се струва несправедливо да наградим само едното. Това не е реалистично. Освен това, ние губим възможност да покажем на нашите деца, че успехът зависи от тях и собствените им действия и добри постъпки. Трябва да бъдем внимателни – да не приучим детето, че добрите оценки ще бъдат винаги възнаграждавани с отиване в магазина. Ако крепите отношенията си основно на материални възнаграждения, децата няма да изпитват нито вътрешна мотивация, нито безусловна любов към родителите.

Ние не споделяме грешките си.
Рано или късно израстващите деца ще поискат да разперят криле и да придобият собствен опит в живеенето. Ние като възрастни сме длъжни да ги подкрепяме в този стремеж. Това не означава, че не можем да им помагаме да намерят нужното направление. Важно е родителите да споделят с децата си грешките, които са правили в тази възраст. Така , че да се научат да правят правилния избор. Децата трябва да са готови да се сблъскат с неуспеха, с последствията от собствените си решения. Нужно е да се разказва на децата за нашите чувства в момент на сложни ситуации. За това, какво е било двигателя и какви уроци сме научили. Ние не можем да сме единствените, които оказват влияние на децата ни, но ние можем да окажем най-позитивното влияние.

Ние приемаме интелекта, надареността и влиянието за зрялост.
Интелектът, често се използва като мерило за зрялост на детето. Вследствие на това, много родители считат, че умното дете е готово за всякакви жизнени ситуации и обстоятелства. Но това не е така. Едно е да имаш шестици в училище, да имаш дори енциклопедични знания и съвсем друго е да можеш да се заявяваш, да управляваш конфликти, да поемаш отговорност. Дори и когато детето е надарено в една или друга област, то не значи, че е готово за живота.

Не практикуваме това, което проповядваме.
Като родители ние трябва да служим за модел, образец на своите деца. За да им помогнем да развиват техния характер и да ги научим да отговарят да техните думи и действия. Но много често правим това, което им забраняваме. „ Не викай !” – докато им крещим. „Не е хубаво да се пуши” – докато загасяме поредната си цигара. Интересно проповядваме и за лъжата. Замислете се.

Вярвам, че за теб е много важно бъдещето на твоите деца. Желая ти да постигнеш здрави, щастливи и доверителни отношения със своите деца.

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.