Контролираш ли във връзката си?
Вкопчваш ли се в другия?
Помисли!
Не бързай да даваш социално желан, приемлив отговор.
Дай си минутка да превъртиш през главата си реалността.
Имаш вече отговор?
Да проверим.
Вземи в ръката си твой любим предмет. Подръж го. Усети как е на докосване. Визия, аромат… Как се чувстваш когато го държиш?
Сега си представи, че някой иска да ти го вземе.
Вероятно стискаш по-силно дланите си, за да не ти го отнемат.
Но се случват две неща:
Първо – с удоволствието ти е свършено. Невъзможно е да се насладя на допира на нещо, което браня.
Второ – след вкопчването следва болка – болка от здраво стиснатите пръсти.
Така се случва и със собственическото поведение в една връзка. Стискаме, държим, вкопчваме се, определяме, изискваме, но не се наслаждаваме. Притискаме, изискваме, смачкваме най-близките, най-скъпите хора, през желанието ни да ни доставят наслада.
Долови ли вече парадокса?
Усети ли че е нужно да отвориш дланта си? Да се научиш да се свързваш, но не воден от желанието да улавяш, контролираш и задържаш, а от намерението на истинската среща с другия.
Ще кажеш, добре де, ама ако не се вкопча, ако не го държа, ако не изисквам, то това би било знак, че не се интересувам от другия, че не съм обвързан с него, че не го обичам.
Ще те насърча да си отговориш сам на този въпрос. Просто погледни любимият си предмет, който стискаш от страх да не ти го отнемат.
Това ли е любов?
Даниела Василева
