Личностно развитие

Мазохистът в другия или в мен

By април 14, 2020май 19th, 2020No Comments

Мазохистите от психологическа гледна точка е прието да се наричат хора, които са свикнали да страдат заради другите. Например да отлагат решението на собствените си проблеми или изобщо да не ги забелязват и вместо това да се занимават със съдбата на другите. Ако ви се прииска понякога да изиграете значителна роля в чужда съдба, първо помислете, доколко се отказвате от вашата собствена съдба. Ако не вярвате в това, че именно вие се явявате творец на собствения си живот, вие провокирате другите хора да участват във вашия живот по тяхно усмотрение.

Мазохистът това е индивид, чието проявление на волята и желанието са подтиснати още от детството, от което е произтекло обезценяване на личността и е възникнал устойчив навик саможертвено да отказва на себе си удоволствия, заради другите. Като следствие такъв човек не е способен да приема себе си, както заобикалящия го свят, да построи здрави отношения в социума и има психосоматични проблеми.

С какво се характеризира личността на мазохиста?

На първо място:

Навикът мълчаливо и търпеливо да страда. Този навик се заражда още в ранното детство, ако родителите съзнателно или несъзнателно са потискали чувството на воля и желанията на детето с цел да го направят по-удобно и по-управляемо.

Точно тогава в малкия човек възниква твърдата увереност, че доброто отношение на околните зависи изключително от неговото самоотричане. Такова дете се старае да услужи на другите, не искайки нищо в замяна, без да възразява, без да има собствено мнение.

Интересното е, че подобно поведение мазохистът очаква от всички около него. Някой, който се осмели да прояви грижа преди всичко за своите лични нужди, мазохистът ще го възприеме с неприязън или дори с агресия. Впрочем, своите чувства той преди всичко няма да демонстрира, нали все пак са го учили да мълчи и да търпи.

Второ:

В следствие подтиснатата в детството агресия, се формира склонност към манипулативна и пасивно-агресивни форми на агресия. Доколкото откритите форми на агресия са били унищожени още в детството, всеки вътрешен дискомфорт мазохиста превръща в косвени форми на манипулация, които той използва наистина виртуозно:

– Пасивно очакване – живеейки в стремеж да угоди на околните, мазохистът вярва, че и те са длъжни да му отговорят по същият начин, в потвърждение на добро отношение към него.

– Пасивно обвинение – не намирайки в околните, особено в близките му хора, стремеж да му се отплатят за неговата услужливост, мазохистът страда и се обижда, правейки всички виновни за неговите чувства. Близките на такъв човек се налага да живеят под постоянния гнет на неясната вина, въпреки че често пасивно-агресивното поведение на мазохиста не е насочено към това което се случва в момента, а към безрадостното му детство.

– Пасивно наказание – обичайно настъпва в следствие на пасивно обвинение – виновните за страданията на мазохиста трябва да бъдат наказани. Провинилият се дори не може да разбере какво става. Над него веднага се излива товар от неприятни усещания – ще престанат да му говорят, ще го лишат от внимание и грижа, по всякакъв начин ще му дадат да разбере, че той еднолично носи отговорност за потиснатото състояние на мазохиста.

– Пасивно лишение – мазохистът лишава близките си от възможността да се погрижат за него, а после им се обижда, че не са му помогнали. Той много се старае всичко да направи самостоятелно, а след това вини околните в недостатъчна грижа и благодарност.

– Пасивно саморазрушение – не намирайки подходящ обект за обвинение или наказание, мазохистът рано или късно поглъща дълбоко в себе си целия натрупан гняв в продължение на години на страдание и лишения вътре в себе си, което в крайна сметка води до самоунищожение. Способността за саморазрушение на личността могат да бъдат най-разнообразни – тежки болести, алкохолна или накротична зависимост, всичко което ще свърши работа да може да страда и наказва себе си.

– Внезапно излизане от отношения – често несбъднатите очаквания от безкористното самопожертвование , натрупаното недоволство водят до факта, че мазохистът внезапно и без никакво обяснение спира всякакви отношения с близък за него човек. Той не е способен да заяви мнението си или да защити своята гледна точка и това лишава неговия партньор от възможност да разбере, какво точно е станало.

 

 

Трето – провокиране на чужда агресия:

По статистика склонност към мазохизъм по-често се наблюдава при жените, възпитавани от агресивни или садистично настроени бащи. В следствие на това жената се стреми да поддържа този модел на поведение и избира партньори мъже садисти, като че ли съзнателно провокира мъжа към проява на агресия, от което тя ще може тихо и постоянно да страда. Също така ще намери хиляди причини и оправдания за своите страдания и невъзможността си да се откаже от тях. Мазохистите не си представят , че могат да живеят по друг начин.
Четвърто – безкористна услуга на другите в ущърб на себе си.

Мазохистът живее в илюзорен свят, където мярката за любов и защита към него е длъжна да е пропорционална на мярката на понесените страдания. Той е твърдо уверен в собствената си доброта, та нали към никого няма явни претенции, а пасивната манипулация смята за свое неотменно право. Неговата реалност е в самобичуването.

“ Ако накажа сам себе си, никой няма да може да ми причини болка!“ …. А струва ли си?…

 

Даниела Василева

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.