Skip to main content
Родители и деца

Майка – що е то? Част втора

By март 26, 2020май 18th, 2020No Comments

Част втора

Това да си майка е роля, взаимоотношение между майката и детето. Има ли различни видове отношения? Типове майки
Нека подчертая, че този тип отношения ние наследяваме от нашите майки, колкото и да се кълнем особено в пубертета, че няма да приличаме на тях.

Тук можем да откроим майката , която върши всичко заради децата си. Тя се лишава от личен и професионален живот заради децата си. И единственият смисъл на нейният живот са децата. Тя се идентифицира единствено и само чрез тях и чрез ролята си на майка. Тя трудно приема това, че децата й могат да бъдат независими. Ужасно се плаши от синдрома на празното гнездо. Защото ако децата й ги няма това означава, че тя не е нежна, че е никоя. Държи децата си зависими от нея и ако те се разбунтуват или се опитат да прекъснат тази зависимост, тя го себеотнася, приема го като неблагодарност. Но истината е още по-дълбоко, без тях и своята власт над тях тя е никоя, няма смисъл.

Децата на подобни майки обикновено са много обвързани с желанията на майките си и не познават собствените си желания и потребности, неуверени са.

Има майки които отглеждат децата си по книга и правила. Тя знае коя храна, кой спорт са най-полезни за детето й. Тя знае всичко и има високи изисквани към себе си като майка. Но отива в крайност, в която няма спонтанност, не се интересува от желанията и потребностите на детето си така дава послание на детето си, не е важно какво искаш, а какво трябва. И това „ трябва” седи много често в устата на майката.

Детето на такава майка много често е подтиснато, неразпознаващо собствените си потребности, неуверено когато трябва да вземе решение. Думата „ трябва” седи като дамоклиев меч в живота му и потиска всяка спонтанност, приковава го в правила и загърбване на собствените желания. А зад „трябва” се крие огромен страх….

Майката перфекционист

Когато децата започнат да придобиват известна самостоятелност, майката се чувства застрашена, че нейната значимост намалява и нейната доминираща позиция започва да отслабва. Тя никога не одобрява начина по който децата се обличат, не одобрява приятелите им, не одобрява хигиената им, постоянно мърмори, недоволства, обижда.

Тя е майката, която няма да позволи на порасналото си вече дете да си налее само вода, защото ще остави мокри следи по плота.

Това е майката, която ще сложи детето си на гърне за пръв път, много преди да то самото да има потребност и да е готово за това и ще го държи там, докато не свърши работата, защото тя така казва, защото тя е права, силна и от нея зависи.

Порасналото й дете и силно зависимо от нейното одобрение.

Либералната майка

Много често ще чуете тези жени да говорят че са приятелки с детето си. Те разбират детето си, чувстват болката им, но не могат да кажат не когато се налага. Отлагат често възпитанието за друг етап, за по-късно или го възлагат на бащата, бабите, дядовците. Но тя не разбира, че децата до определена възраст се нуждаят от родители, които да им създадат чувство за сигурност през точни и ясни , последователни правила и изисквания. При взаимоотношенията в детето се натрупва обърканост и тревожност породени от липсата на сигурност и безопасност.Така те не създават нещо много важно за живота на детето, сигурността, че има кой да се погрижи за тях и този някой е силен и категоричен. А чувството за сигурност е базово чувство.

Майката от време на време

Поради кариера или др. майката пренебрегва общуването с детето си. – може да е липса на друг родител и майката да си търси партньор.

Компенсира отсъствието си с подаръци и свръх грижи. Децата на тези майки по правило формират модел на свръх общителност, стремят се да бъдат център на внимание, научават се да удовлетворяват тази си потребност от обич, грижа, подкрепа, внимание по един деструктивен начин. Защото като малки им е липсвало сигурност и това е породило у тях тревожност и обърканост, което влияе на самооценката и увереността им.

Липсващата майка

Предоставила е отглеждането и възпитанието на децата на друг. Не се интересува от тях и ги смята за сериозна пречка в живота си. Изпраща децата при баба и дядо или в дом за отглеждане. Лишава детето си от близост, детето расте в дефицит въпреки любовта на баба и дядо. Момиченцата нямат модел за жена, нямат модел за майка, чувстват се объркани и неуверени в своята женственост и майчинство. Момченцата изпитват недоверие към другия пол, някой от тях се стремят да компенсират липсата на майчино присъствие и обич, женейки се за възрастни жени.

Свръх закрилящата майка

Характерно за нейното поведение е прекомерното подпомагане на детето, предпазване от трудности, презадоволяване на всякакви желания. Стреми се да предпази детето си от неуспехи и разочарования. Така създава в него нагласата, че всичко което пожелае му се полага. И формира егоцентрична самовлюбеност.

Има майки които обичат и обожават децата си, но само докато са малки. Полагат грижи да тях докато са безпомощни. Когато пораснат, тя се отчуждава, не разбира и не подкрепя порасналите си деца. Оставя ги сами да решават проблемите си и се ограничава само с подсигуряването на нужните средства за физическо оцеляване. Децата се чувстват изоставени и неразбрани. Те не се чувстват разбрани и спират да споделят с майка си. Посланието което дава тази майка на децата си е – важно е само физическото оцеляване, нищо друго не ме интересува и няма смисъл. Обикновено децата й стават работохолици, които не могат да разпознаят емоциите си, дори си ги забраняват, защото те са научени, че това не е важно.

И тук тя седи много близко до емоционално отсъстващата майка, която целува децата си, но тайно, за да не ги разглези. А всъщност ги обича тайно. Децата се отчуждават и дистанцират. Стават подтиснати и затворени. С изключително ниско самочувствие.

Тревожната майка

Тя се опитва да предпази децата си от всичко, защото се тревожи и във всичко вижда опасност. Това е майката, чиято всяка реплика започва с внимавай и така дава посланието на децата си, че света е опасно място за живеене. Не оставя на децата си никаква свобода за действие и решение. Взема решение вместо него . И така предава своята тревожност на децата си . Някой от тях развиват форми на депресии и неврози. Не се научават да преодоляват сами трудностите, винаги разчитат мама да ги реши. Децата стават силно зависими от майка си и прекалено взискателни към околните. Неудовлетворението на очакванията им ги прави лесно раними и податливи на различни невротични разстройства.

Колебаещата се майка

Нейното поведение по отношение на детето е постоянно колебаещо се между две крайности – от строги наказания, които почти винаги се заменят с отстъпки – бия те, след това ти се извинявам, дори ти купувам сладолед. Това води до обърканост при детето. То не може да разграничи позволеното от непозволеното. Развива тревожност, чувство на страх при всяко вземане на решение. Децата нямат собствена позиция и лесно се подават на чужди влияния и манипулации.

Глезеща майка

Прекалено отстъпчива пред детето. Винаги се възхищава от него, омаловажава грешките му, търси вина за грешките му в някой друг. Мекушава е по отношение на желанията на детето. Не му отказва нищо. Изпитва преклонение пред него, детето е бог. Детето расте с високомерно и надменно отношение към другите, става капризно и нездраво егоистично.

 

Даниела Василева – психолог

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.