Skip to main content
Родители и деца

Майка – що е то? Част първа

By март 26, 2020май 18th, 2020No Comments

Попитах едно десет годишно дете, какво е майка. То обеща да ми разкаже на следващата ни среща. Когато се видяхме отново, то каза : „ Майка е най-ценното нещо на света”.

Призна си, малко засрамено, че въпросът е бил много сложен за него и е потърсил подкрепа в интернет.

А аз останах фокусирана върху една част от неговото изказване „ нещо ценно” – майката е „нещо”.

Майката е жена, която зачева, износва, извършва акта на свещенодействие – раждането. Майката се грижи за физическото оцеляване на детето, за емоционалното му благополучие, подкрепя, налага граници, възпитава, изслушва.

С други думи казано, майка е роля. Майката не е сама по себе си, а винаги по отношение на детето, т.е. логичната роля на майката може да се разглежда само по отношение на детето. Разбира се има и отклонения, когато жената е в ролята на майка към партньора си, към родителите си, към колегите си,което ще бъде разгледано в друга част на тази статия. Жената може да бъде майка и по отношение на себе си.

Кога една жена става майка?

Широко разпространено е мисленето, че една жена става майка, когато роди своето дете или според друго популярно мислене – когато зачене.

Майката става майка, около втория триместър от бременността, когато усети детето.

През първият триместър, тя не усеща детето, мисълта й е насочена към това да се справи с физическите неразположения, към въпроси от типа на какво ще стане с работата, с кариерата, с ученето или как да накара бащата на детето да се оженят. Т.е. мисълта й е насочена към нея и нейното благополучие.

Във втория триместър обаче жената започва да усеща, да чувства физически своето дете. И тогава започва майчинството. Започват мисли, представи, мечти за детето – какво е, какви са му очичките, с какво ще се занимава, и т.н.

От този момент, когато майката усети своето дете, започва и тяхната комуникация. Забелязвали ли сте, как когато детето се размърда, започне да се движи и рита, бременната жена поставя ръка на корема си. Това е нейният емоционален отговор към детето – спокойно мама е тук…

Има ли значение кога и как ще роди жената и това може ли да я направи добра или лоша майка?

Напоследък се наблюдава тенденция към все по-късно майчинство. Съвременните жени предпочитат първо да подсигурят професионалното си развитие и финансова обезпеченост и тогава да се отдадат на отглеждане на детето си. По-зрялата възраст дава по-отговорно отношение към бременността и майчинството, но и предполага по-тежко изживяване на всички физически и психически промени. Това е и поради факта, че жената има по-улегнал и типичен начин на живот с който е трудно да се раздели. Много често, без това да е изключително правило могат да се сблъскат със след родилна депресия, което усложнява и майчинството и осъществяването на топла и здрава връзка с новороденото още в самото начало. След родилната депресия, обикновено настъпва след пристигането у дома и поемане изцяло на грижите за новороденото. Обичайните симптоми са тъжно настроение и плач. Бихте могли да се дразните от разпръснатите бебешки неща из целия дом, може да изпитвате усещането, че сте се заели с непосилна задача, може да започнете да мислите, че с вашия живот е свършено и в бъдеще ще сте само майка, но не и жена, не и личност. Промяната с която се сблъскват жените след раждането е толкова голяма, че можете да живеете с усещането, че от тук нататък няма да имате време за себе си и своите интереси. Именно от това усещане произтича и съзнанието, че животът ви е свършил и се появява желание да върнете времето назад. От това желание неизменно следва и чувството за вина, което ви напомня, че за новия малък член на семейството сте най-важния човек, а всъщност не можете да се справите с това. Съзнанието, че всички останали се справят някак си, а вие не успявате, ви кара да се чувствате виновна, некадърна и лоша. Мисли от рода „ нес ставам за майка” това не е за мен, съпътстват живота на майката в депресия.

Особено важно за справянето с всички негови негативни усещания и състояния е присъствието и подкрепата на близките. Жената със след родилна депресия има нужда от непрекъсната демонстрация на любов и внимание. Нужно е време, за да свикнете с новороденото, с къщата пълна с бебешки неща, с безпорядъка, с новата отговорност, с новата роля.
Всички тези симптоми имат своя край. При някои жени положителната промяна настъпва след 2-3 седмици, при други е необходимо повече време. Това трябва да се има предвид от майката, която току що навлиза в новата си роля, че това е период на адаптация, който отминава.

Изборът как да роди

Много често бременните жени, на които им предстои да родят за първи път са изправени пред много неизвестни за това как е най-добре да родят. Тази неизвестност е подсилена от разказите на близки и познати за ужасните болки, за драматичните изживявания на жената, която й предстои раждане е изправена пред нещо което възприема повече през очите на страха, отколкото като акт на свещенодействие.

И точно този страх води жената към това да търси варианти за цезарово сечение, а не за нормално раждане. А всъщност природата е подготвила прекрасно жената за живо, нормално раждане. Изработила е всички механизми, които да й послужат. / хормони, начин на мислене, хилядолетна опитност/

Например ако вие очаквате раждането през страха,в тялото ви се отделят стресови хормони адреналин, норадреналин, кортизол, които ускоряват пулса, притеснението, правят ни нервни, уплашени и дори агресивни. Ако очаквате раждането като акт на сътворение, на свещенодействие, на прекрасен момент в който ще видите за първи път вашето дете, ще можете да го прегърнете…в тялото ви се отделят хормони и невротрансмитери ендорфин, серотонин – хормоните на щастието, които освен всичко останало имат и опиоиден ефект и намаляват болката.

Т.е.нашата нагласа за самият акт на раждане е много важна.

Освен това с нормалното раждане даваме възможност на нашето дете да опита, да пробие, за да се изгради успешно и пробивно в живота.

Мили дами на които ви предстои раждане помислете за това . Ще влезете в болницата сами и ще излезете двама, това е свещенодействие, затова казват че майката е свята. А свещенодействието не е страшно!

Разбира се има не малко случаи при които цезаровото сечение е необходимо. За това лекарите ще дадат своето професионално становище.

 

Даниела Василева – психолог

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.