Родители и деца

Майки и дъщери или как проваляме дъщерите си

By април 11, 2020май 18th, 2020No Comments

Някак е прието да се вярва, че майката обича детето си и това е правило. Много е плашещо да осъзнаеш, че поведението на майка ти, всъщност не се нарича любов, онази безрезервната,онази която създава усещане за сигурност и приетост. Дъщерята, която не е получила обич, грижа и внимание от своята майка в детството, често в зряла възраст се налага да плаща цена за това. Особено, когато се сблъска с проблеми породени от ниското й самочувствие, от липсата на самоувереност, от невъзможността да създава взаимоотношения, когато се отзове пред изпепеляващото усещане, че е гладна за любов и така проваля връзките си или влиза в съзависими отношения, когато осъзнае, че се отнася със своите деца със същата тази нелюбов, с каквато се е отнасяла нейната майка към нея.

Какво послание не получават дъщерите от майките, които са неспособни да проявят своята любов? И каква важна информация съобщават на своите деца обичащите майки? Емоционално комфортното, емпатийно съобщение към детето вербално може да се изрази със следната формула:

„ Ти си тази, която си. Ти си тази, която чувства. Ти можеш да бъдеш крехка и ранима, та ти си все още дете”

Дъщерите не получили любов от майките си чуват съвършено други послания и получават противоположни уроци. Негативното влияние на майките може да има различни психологически отенъци.

Неблагополучните отношения между хората се наричат токсични. Разбирането към какъв тип се отнася поведението на майката, позволява на дъщерите да осъзнаят проблема и да започнат работа с болезнения опит, получен в детството. Дадените образци не са взаимоизключващи и една и съща майка може да притежава няколко черти описани в дадените образци. Например, в различни моменти тя може да бъде пренебрежителна, агресивна, ненадеждна и самовлюбена.

Пренебрежителната майка, неглижираща

Такива майки не забелязват или обезценяват заслугите, успехите, постиженията на своите деца. Негативните последствия от такова поведение са, че дъщерите сами започват да обезценяват своите заслуги, децата вярват на родителите си и без критика възприемат родителските послания. Дъщерите на пренебрежителните майки са склонни да се съмняват в ценността на собствените си емоции. Те чувстват, че са недостойни за внимание, съмняват се в себе си и се намират във вечно търсене на любов и желание другите да утвърдят тяхната ценност.

Пренебрежителните майки винаги знаят, кое е най-добро за децата им и поради това не считат за нужно да ги питат, какво искат за обяд, харесва ли им дрехата, купена без тяхно участие или дали искат да отидат на лагер. Разбира се, такива тънки материи като мислите и чувствата на детето не ги вълнуват.

Често пренебрегването на чувствата на децата преминава в тяхното пълно отричане. По своята природа човек е склонен да търси близост с майка си и дадената потребност не се намалява, ако майката пренебрегва чувствата на детето. Дъщерите на такива майки постоянно задават въпроса „ Защо не ме обичаш мамо?” „ Защо за теб не е важно как аз се чувствам?”,” Защо ме игнорираш?”, „ Защо за теб не е важно това, което чувствам?”. Те попадат в илюзията, че ако те направят нещо най-хубаво / получат отлична оценка, спечелят в състезание/то тяхната майка обезателно ще ги оцени и те ще получат майчината любов. За съжаление в отговор на безкрайните опити, като правило, продължава майчиното пренебрежение и обезценяване на заслугите на дъщерята.

Контролиращата майка

 

 

В известен смисъл, подобно поведение се явява още едно проявление на пренебрегване на чувствата на детето. Такива майки се опитват да контролират и влияят на всички страни на живота на своите дъщери, без да вземат под внимание избора на детето. Така те култивират в своите деца, чувството за безпомощност и незащитеност. Разбира се, майките мислят, че действат изключително в интерес на своите деца. Посланието което получават дъщерите на контролиращите майки е „ ти не умееш да вземаш самостоятелно решения, ти си неадекватна, на теб не може да ти се има доверие, без мен ти на нищо не си способна”.

Емоционално недостъпната майка

Еволюционно всички деца са склонни да разчитат на майките си. Емоционално недостъпните майки, неспособни да проявяват чувства към детето възпрепятстват този механизъм. Такива майки открито не демонстрират своята агресия по отношение на детето, дори се държат сдържано. Но отношението им към друго дете може да бъде точно противоположно, което често силно травмира дъщерята, която не може да получи майчина любов. Такова поведение се проявява в липсата на физически контакт, майката не прегръща, не успокоява детето, когато то плаче, в най-тежките случаи буквално оставя детето. Целият следващ живот на това дете е придружен с въпроса „ Какво направих не както трябва?”, „ Защо мама не пожела да съм до нея, да е до мен?”

Емоционалната недостъпност на майката провокира в детето зависимост от хората и вечна жажда за близки отношения.

Симбиотичната майка

 

 

Емоционална симбиоза – това е състояние на нездраво сливане в отношенията между двама човека. Симбиотичното отношение е противоположно на емоционално недостъпната майка. Тук майката не вижда граница между себе си и детето. За съжаление подобни отношения са „ удушаващи” детето, то е лишено от лично пространство. Такива майки живеят заради децата си и нямат живот извън семейството. Те имат завишени очаквания от децата, та нали техните успехи се явяват маркери за успешността на самата майка.Децата не получават свобода, необходима за развитието на зряла личност и често остават инфантилни, за да продължат да радват майките си със зависимостта си от тях.

Агресивната майка

Майката , която демонстрира открита агресия като правило не признава, дори пред себе си, че тя може да бъде жестока по отношение на своята дъщеря. Такива майки много внимателно се отнасят към това как изглеждат в очите на другите. Агресията по отношение на детето може да бъде изразена с физическо или емоционално насилие. Такива майки неспирно критикуват своите дъщери, често им завиждат, дори се опитват да се сравняват със собственото си дете.

Децата на агресивните майки често мислят, че те са виновни за всичко, та нали те са провокирали агресивното поведение на майките си. Основно оръжие на агресивната майка е обвинението.

Освен това агресивните майки рационализират поведението си, убеждавайки се в това, че жестокостта е съвършено необходима, за да поправи дефектите в поведението и характера на своята дъщеря.

Ненадеждната майка

Ненадеждната майка се характеризира с неустойчиво поведение, детето никога не знае с кого ще си има работа днес – с лошата или с добрата майка. Днес майката го наругава с унизителна критика, а утре е съвършено спокойна и дори ласкава. Детето се научава, че отношенията се формират така, както с него се държи майката. Посланието което получават тези деца е, че отношенията са ненадеждни и дори опасни. Та нали самото дете не знае никога какво да очаква, не знае и какво е надеждна привързаност.

Самовлюбената майка

 

 

Това е нарцистичната майка. Ако такива майки забелязват своите деца, то е само в качеството им на продължение. За тези майки е много важно как изглеждат в очите на другите хора. Разбира се, нито една нарцистична майка би признала това, но истината е в това, че нейната връзка с детето е много повърхностна, на фокус винаги е нейната собствена персона.

Отвън всичко изглежда просто идеално, такива майки са привлекателни и очарователни, домовете им са чисти, много от тях имат много таланти. Дъщерите на нарцистичните майки често играят ролята на Златното момиче от приказките. Само дето нямат зла мащеха, а нарцистична майка.

Непорсналата майка

Това е ситуация на подмяна на ролите, когато дъщерята от най-ранните си години става вечната помощничка или дори майка на майка си. Това често става, когато дъщерята е голямо дете в многодетни семейства и нейна задача е да се грижи за по-малките братя и сестри.

Такива деца често съобщават, че не са имали детство, а майката е била по-скоро приятелка, отколкото родител.

Дъщерите на майките с алкохолна зависимост или тежки депресии могат също да попаднат в ролята на майки на своите майки.

Образецът на майчино поведение се предава на поколенията, от майка на дъщеря. Затова не бива да обвиняваме майките в това, че тя създава токсични отношения със своето дете, тя подсъзнателно отработва модела получен от нейната майка. Младата майка може да прочете колкото пожелае книги за възпитание и развитие на детето, но попадайки в стресова ситуация, с голяма вероятност ще направи това, което да повтори модела на нейната майка. Например, обикновено спокойната и положително настроена майка, която е обещала на себе си никога да не повтаря агресивните грешки на своята майка, изведнъж разбира, че е ударила детето си, когато не се подчини и се качи на прозореца.

Само решаването на собствените си стари проблеми / често с помощта на психолог/ може да помогне да се променят подобни неработещи модели и да се прекратят токсичните отношения на майката с дъщерята.Това е много важна и нужна инвестиция, защото майката в най-голяма степен залага в своята дъщеря способността да бъде любяща майка, която може да създаде здрава привързаност със своето дете.

 

Даниела Василева – психолог

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.