Skip to main content
Личностно развитие

Приказка за насилието и съзависимостта

By март 26, 2020май 19th, 2020No Comments

Живяло момиченце. Ходило в детска градина, после на училище, в университет – като всички момиченца.

Това момиченце ималородители – обикновени родители. Карали се помежду си, карали се и на момиченцето. Или не, не такива родители, не се карали на момиченцето, а многозначително мълчали, когато то правело нещо не както трябва. Понякога го заплашвали, говорили му, че от него нищо хубаво няма да стане, казвали му, че друго момиченце прави по-добре нещата. Или пък очаквали от него, че ще бъде различно. А може би изобщо не го забелязвали.

О да, те били много добри родители, считали че да се чувства нещо не е правилно, например да се гневиш.

 

 

Като цяло съществуват различни варианти на приказката, но всички те си приличат по едно: момиченцето чувствало, че не е достатъчно добро. Вярвало, че е лошо, дори ужасно. Много се страхувало, че родителите му отново ще забележат това и ще му се карат отново, ще мълчат, ще сравняват, ще очакват, ще осъждат….

След това започнало да се страхува, че всички ще забележат, че е лошо и също ще започнат да му се карат, да мълчат, да сравняват… и т.н.

Затова момиченцето много се стараело да крие, че е лошо и се опитвало да показва, че е добро. А вътре в него било болно и страшно.

Момиченцето пораснало. Отделило се да живее самостоятелно. Но някак на младата жена не й се получило да живее отделно. Родителите й се настанили вътре в нея. Тя не забелязвала, защото била свикнала да й се карат, сравняват, осъждат, да чакат от нея това или онова, да й забраняват.

Приказката може да продължи в няколко варианта.

В единият възрастната лелка престава да забелязва изплашеното малко момиченце вътре в себе си и започва да действа като родителите си със своите деца.

В друг вариант момичето не забелязало, че е пораснало, че само може да си даде оценка и да я поддържа. Затова продължило да търси родителите си, които най-накрая да признаят, че е достатъчно добро. Жената ги търсила навсякъде, и в мъжа си, и в началника, и в собствените си деца, и дори в малко познати хора.

В трети вариант – жената позабравила за себе си се хвърлила да помага на другите, да спасява, да обгрижва с идеята да докаже на родителите си, че те не са прави.

Има и четвърти вариант – най-непопулярния вариант на тази приказка. Жената бягайки, обикаляйки в кръга и бивайки много пъти във всички варианти на приказката, решила да потърси помощ. И в безопасна за нея обстановка, успяла да види, как в нея едновременно живеят и нейните родители и тя мъничката. Започнала да забелязва, как губи, как не чувства себе си, занимавайки се с другите. Започнала все повече да забелязва себе си. Да плаче от болка и тъга. Започнала да се гневи на родителите си, научила се да изразява своя гняв. Могла да вземе от родителите си това, което й било полезно, а вредното за нея да върне. „ Благодаря ви родители, това не ми е нужно!” . Израстила вътрешните си родители, онези, който й говорят, че тя не е добра, че е лоша…

Тази приказка със същите сюжети успешно може да се разкаже и за момченце!

Ако се върнем към езика на психологията, това което се е случило с момиченцето в детството се нарича психологическо насилие. Разбира се приказката можеше да е сътворена за момиченцето, до което са се домогвали сексуално или физически са го малтретирали. Но разказах приказката за често срещани варианти, които остават по-незабелязани, дори не се считат за насилие. Последствията от такова насилие практически са идентични с последствията от сексуално и физическо насилие : ниска самооценка или по-точно казано неадекватна самооценка, така както може да бъде и компенсаторно завишена, фобии, проблеми с отразяване на агресията, неумение да се конфронтира, здравословни проблеми, зависимости и т.н.

Вътре в такъв човек винаги съществува разцепване на „ родителя” (критика, оценка, сравнение) и на „малкото дете „ (изгубеност, обида, вина, болка, страх). Има още една мощна вътрешна фигура, която по правило е смачкана, защото в нея има много гняв: фигурата на дивия звяр, който може да стане защитник, ако не е било толкова страшно да се контактува с него, ако не е било толкова непростимо да проявиш агресия.

Хората претърпели насилие (физическо, сексуално , психологическо) са склонни да търсят в отношенията си с другите това, с което да дадат на” малкото дете” чувство за безопасност. И като правило заемат една от трите роли в триъгълника на съзависимостта.

Жертва – Преследвач – Спасител

Жертвата търси в друг спасителя, който да удовлетвори нейните потребности, да й даде това, което не са й дали нейните родители.

Преследвачът търси жертва, за да измести болката от „ вътрешното си дете”, чрез агресия върху другия.

Спасителят е готов да направи всичко за жертвата, за да не забелязва своето „вътрешно дете” и с този компенсаторен способ получава чувство за собствената си „доброта”.

Тези роли не са статични. Жертвата, ако не получи от спасителя очакваното се превръща в преследвач. Спасителят в този момент се превръща в жертва, неоценена и неприета. Спасителят защитавайки жертвата напада преследвача и сам се превръща в преследвач. И така бягат по кръга на хамстера понякога цял живот.

Как да излезем от това?

Да започнем да се спираме, да забелязваме, да осъзнаваме себе си, своите чувства, своите спомени свързани с тези чувства. Често без външна помощ е невъзможно. Само ако почнеш да забелязваш как попадаш в този триъгълник, позволявайки си да преживееш болка, страх, тъга от които се криеш зад всяка роля, можеш да излезеш от кръга.

Само съхранявайки чувствителността , можеш да отстоиш себе си, при това не в роли.

Важно е да влезеш в контакт не само с болката си, но и с агресията си. Агресията стои като защита на нашите граници. Агресия – това е което не позволява на насилието (неизбежно в живота) да влезе дълбоко навътре.

Съхранявайки чувствителността към състоянието на „вътрешното дете”, стояща в контакт със „звяра”, стояща на стража на границата на насилие, както външно, така и вътрешно.

Важно е още да порастим в себе си „ достатъчно добра мама” и „ достатъчно добър тати”, да намерим думи на любов, признание за самите себе си.

 

Даниела Василева

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.