Skip to main content
Личностно развитие

Пристрастен съм към одобрение. Какво да правя?

By март 26, 2020май 19th, 2020No Comments

Одобри ме, за да бъда!

Похвали ме, за да се чувствам жив!

Порицаеш ли ме, свивам се, загивам, изчезвам.
Не мога да понеса негативната ти оценка!

Имам нужда да виждаш само доброто в мен, за да ми дадеш стойност.

Имам нужда да отчиташ само хубавото което правя, за да преживея удоволствие.

Ти, който и да си, родител, учител, партньор, колега, приятел, познат…който и да си, одобри ме….за да СЪМ!

Защото аз зная, че ако някой не ме одобрява, това означава, че нещо не е наред с мен.

Защото съм го чувствал хиляди пъти, че настроението ми се покачва, когато ме потупат по рамото.

Защото всяка положителна обратна връзка, която получа, ме кара да се чувствам добре по отношение на себе си.

Нелогично ли ви звучи?

Защо да е нелогично?

Замисли се, дали не пренебрегваш факта, че само мислите ти и убежденията ти имат силата да повдигнат духа ти. Одобрението на другия не е способно да влияе на настроението ти, освен ако не вярваш, че казаното от него е валидно.

Хайде да помислим заедно. Ако смяташ, че комплимента на другия е заслужен, спечелен / “ Браво, добра работа“, а ти знаеш, че си се припотил и премислил хиляди пъти докато свършиш това/, твоето убеждение те кара да се чувстваш добре. С други думи трябва да валидизираш външното одобрение, преди да преживееш повишаване на настроението. А това валидизиране представлява личното ти одобрение на самия себе си.

Мислиш ли? Искаш да кажеш че аз се одобрявам, но не го осъзнавам?

Да видим. Представи си, че срещаш пиян човек и той ти казва, че си богиня неземно красива, че чете в душата ти и вижда доброта, отзивчивост, нежност, красота… Че ти излъчваш сияние на богиня и той иска да ти се преклони. Това крайно одобрение ще повиши ли настроението ти?

Амии…ще ми стане неудобно, а може и да му се изнервя на пияницата, какви ги плещи?!?!

Причината е, че не вярваш във валидността на думите на пияницата. Обезценяваш коментарите му. Само твоите убеждения за теб могат да повлияят на начина по който се чувстваш. Другите могат да казват за теб каквото си искат – добро или лошо, но само твоите мисли за теб ще влияят на емоциите ти. Мислил ли си някога за това, каква цена плащаш за похвалите?

Не, не съм. По-важно ми е да държа фокуса към това, какво да направя, за да получа похвала и одобрение.

Според мен цената която плащаш е изключителната ти уязвимост към мненията на другите. А другите могат да използват тази уязвимост, за да те манипулират. Изпълняваш изискванията им, за да не те пренебрегнат, а в отговор на това те ще могат да те изнудват емоционално.

Дааа, ясно. Разбирам, че цената е висока, ясно е че това поведение е срещу мен. Но аз наистина вярвам, че другите имат право да преценяват стойността на направеното и казаното от мен, както и собствената ми личност.

Добре, представи си, че срещаш друг пиян човек. Поглежда те в очите и ти казва: “ Ти си най-голямото зло на този свят, ужасна, гнусна твар, демон грозен…“ Ще се почувстваш ли зле от думите му?

Не, аз на никого нищо лошо не съм направил.

Защото знаеш, че тези твърдения не са верни.

Хрумвало ли ти е, че ако някой не те одобрява това е негов проблем?

Хмъ…..

Помисли! Разбира се има случаи когато неодобрението е резултат от твоя грешка. Но отсъди реалистично! Неодобрението е към действието, не към личността ти. Ако изпуснеш и строшиш скъпа вещ и някой изрази неодобрението си, то ще е насочено към действието ти, не към теб, не към личността ти, не към стойността ти. Другите имат право да изразяват неодобрението си. Длъжен ли си обаче да преживяваш нещастие или да се мразиш всеки път, когато някой го направи? Мислиш ли, че одобрението и неодобрението на другите е нещо с което мериш собствената си стойност?

Добре де, разбирам. но защо на мен ми пука от това, а много други хора изобщо не се интересуват дали някой ги одобрява или не?

Вероятно отговорът се крие във взаимодействията ти с важните за теб хора, когато си бил дете. Може родителят ти да е бил необосновано критичен, когато си се държал зле или се е дразнел, когато си правил нещо погрешно. “ Ти си лош, когато правиш това!“, “ Винаги правиш грешки!“ Бил си твърде малък, за да можеш да разсъждаваш, бил си емоционално незрял, за да разбереш, че родителя генерализира, че е раздразнен или уморен и иска да го оставиш на мира. Няма как тогава да разбереш дали избухването му е негов или твой проблем. И така се развива лошия навик автоматично да се омаловажаваш всеки път, когато някой не те одобри. Не е твоя вината, че си придобил тази склонност като дете. Но е твоя отговорността като възрастен да обмислиш реалистично въпроса и да действаш за преодоляване на тази уязвимост.

Какво да правя?

Имам няколко идеи. Вземи лист и химикал. Раздели листа на две по вертикала. В едната колона запиши : Каква е ползата ми от това, че вярвам, че неодобрението ме прави по-малко стойностен. В другата : Какви са недостатъците / цената/ от това вярване. Попълни внимателно и двете колони.

Ако въз основа на ползата и цената видиш, че страхът от неодобрение ти вреди повече, отколкото ти помага, то пренапиши, преназови вярването си така, че да стане по-реалистично. Например: Хубаво е някой да те одобрява, но не е нужно непременно нечие одобрение, за да се чувствам ценен човек, човек със стойност. Чуждото одобрение или неодобрение не променя моята стойност.

Ако се съмняваш в това сети се за примерите с пияните хора, които приведох по-горе.

За да засилиш още повече фокуса, направи списък с всички причини, поради което неодобрението е неприятно, но не фатално.

Например:

– Някой реагира остро и осъдително на дадено действие извършено от мен. Аз не съм моята грешка. Няма жив човек, който да не греши. Аз се уча от грешките си. Но те нямат отношение към моята стойност.

-Другият ми дава оценка от гледна точка на своята камбанария. От моята камбанария се вижда различно. Аз имам право да гледам от моята камбанария.
Сети се за други идеи, записвай ги, повтаряй ги.

Към всичко това можеш да добавиш нови смели подходи. Например да правиш искрени комплименти на хората, вместо нервно да очакваш дали ще те приемат или отхвърлят.
Демонстрирай интерес към другите, какво ги интересува, вълнува, интригува. Слушай, реагирай с искреност, оптимизъм на коментарите и споделянията им.

Уф, списъци, повтаряне, …не може ли по друг начин? По-лесно, по-бързо?

Единствения маг в твоя живот си ти! Само ти можеш да случиш магията за себе си. Твоя е и отговорността. Вече имаш знанието, че само твоите мисли могат да влияят на настроението ти. За да можеш да вземеш ключа за твоето одобрение от ръцете на другите в своите ръце трябва да се потрудиш, за да изградиш собственото си одобрение. А това е труд, внимание и смелост да дръзнеш да промениш. Ако имаш нужда от мотивация прочети Нани,нани,на – приспивната песен на страха.

 

 

Даниела Василева

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.