Skip to main content
Родители и деца

Психологически проблеми и страхове на майки с малки деца

By март 26, 2020май 18th, 2020No Comments

Първо дете, първа рожба.

Желана, чакана.

Щастие.

Отговорност.

Ново и непреживявано до сега.

Често при жените отглеждащи у дома първите си рожби, възникват страхове, плашещи желания, които дори на тях се струват безпочвени, плашещи, неприемливи и граничещи с безумие.

Случва им се за първи път.

Плашат се.

Най-често от:

Постоянен страх за детето. Страх, че с него ще се случи нещо, че ще престане да диша докато спи, ще потъне в коритото, ще се задуши във възглавницата.

Страх да не причинят случайно болка на детето – да не го изтърват, притиснат, порежат, удавят.

Страх да не направят с детето нещо умишлено агресивно – да го порежат, да го пуснат през балкона.

Желание да избягат от всички, да се скрият, да изчезнат.

Нервни сривове, по време на които викат на мъжете си, по-големите си деца и на други роднини.

Повишена ранимост и обидчивост.

Влошаване на отношенията с мъжа, невъзможност да създаде с него контакт и диалог.

Невъзможност изобщо да се справи със ситуацията. Неувереност в майчинската си позиция.

Мъчително чувство за вина пред детето и мъжа за „лошите” чувства и фантазии.

Ето как звучи типично споделяне на майка по тази тема

Преди година родих дъщеря. Детето беше планирано и желано, ние с мъжа ми много я обичаме. Старая се да й дам всичко най-добро, красиви играчки, детска стая, през цялото време се занимавам с нея, за да се развива добре. Мъжът ми се старае да помага, но той работи много, рано заминава на работа, късно се прибира. Да бъде с детето може рядко. Проблемът е в това , че аз понякога имам „ нервни сривове”, по време на които викам, крещя на детето, на мъжа ми и нищо не мога да направя. В последно време се страхувам да не направя нещо на детето и затова прибирам острите предмети. Не зная какво да направя. Срам ме е да призная това на мъжа ми, на свекърва ми. Веднага ще ми кажат как преди хората са се справяли с много деца, а аз с едно не мога да се справя с едно. Какво ми има? Полудявам ли? Това следродилна депресия ли е? Или аз съм лоша майка? Какво да правя?

Тези странни и неочаквани психологични проблеми така плашат жените, че те са готови да признаят себе си за луди, лоши майки. Те мислят, че такива чувства имат само те, срамуват се да признаят това на близките си и още повече се потискат.

Каква е причината за това състояние и какво се случва с жените?

Първо няколко думи за след родилната депресия. Има състояние, което се нарича следродова тъга. Проявява се с повишена плачливост и чувствителност в първата седмица след раждането. Родилките плачат от това, че „ ръчичките са такива мънички”, или „ песента е такава тъжна”, или те „ така обичат всички”. Това състояние е обусловено от хормонален взрив в организма и преминава до няколко седмици след раждането.

С останалите психологични проблеми е малко по-различно.

Към бременните жени отношението на всички е особено. Проявяват много грижа и внимание. А след раждането цялото внимание се насочва към детето. А жената от любима на всички се превръща в някой, който трябва да се грижи за детето денонощно, не спи, не яде и дори не успява да си вземе дълъг душ. Това е равно на стрес и не бива да го неглижираме. А и у много жени съществува тъга по бременността и искат да се върнат в състоянието си от тогава.

В случай, че е първо раждане, на жената й се налага да смени детската роля с родителска. Но едно е да фантазираш по време на бременността, как ще се грижиш за доброто на детето си, каква майка ще бъдеш, най-спокойната и най – милата, а съвсем друго е капнала от изтощение да ставаш през нощта, за да друсаш, приспиваш, това крещящото…Не всички деца съответстват на очакванията, а несъответствието с очакванията – това също е голям стрес, от който инстинктивно ти се иска да избягаш.

Още сложността да приемеш родителската позиция е и в това, че много години жената е привикнала да бъде дъщеря, а после тя рязко става майка и се нуждае от месеци да се адаптира към това.

Детето, дори и силно желано и обичано, нарушава физическите и психическите граници, бидейки в тялото й , а после върху гърдите й. още повече е нужно постоянно присъствие и пълно внимание 24 часа в денонощието. Естествената реакция на човека с нарушени граници е гняв / чувство/ и агресия / действие/. Това го изисква инстинкта за самосъхранение. Но как да проявиш гняв или агресия към обичаното си дете? В този момент майчиния инстинкт надделява над инстинкта за самосъхранение и жената въпреки всичко се грижи за детето си. Но къде изчезва инстинкта за самосъхранение и раждащият се от него гняв? Това е основната причина поради която жените се обръщат към психотерапевта.

Възниква страх за детето, а страха – това е обърнато желание навън. В майката има гняв и агресия в отношението със своите деца, както и в отношението с други същества, които нарушават границите. И ако майката се страхува , че с детето нещо ще се случи, то някаква част от душата си тя иска да се случи, и това е нормална биологична реакция. И в това няма както се казва нищо лично, а просто естествено желание да възстанови своите граници и да се погрижи за себе си.

Обсесивният страх от умишлено увреждане на детето – да го нарани с остри предмети, да го удави, да го изхвърли през балкона / – това е състояние от същият порядък. Майчиният инстинкт и съобразяването с общественото мнение не дават възможност на жената да допусне гнева до съзнанието си, но всякакви емоции, които не се изразяват пряко, намират друг път на изразяване. Това са натрапливи страхове, болка, упадък на силите, чувство на вина. Майчиният инстинкт блокира агресията по отношение на бебето, но не се разпростира и върху мъжа или по-големите деца. Защото често жената изразявайки агресия към мъжа си или по-големи деца, преживява чувство на вина, осъзнавайки че те не са виновни с нищо.

Чувството на вина е едно от социалните чувства, които контролират отношенията в обществото. Вината е същият този гняв, но отправен към себе си. Човек сам се вини, укорява, това е самоагресия, насочена навътре агресия. Но агресията е предназначена да защитава нашите граници от външни въздействия. Затова когато се чувствате виновни пред някой, е нужно да се попитате, за какво съм гневна на този човек? Така че, чувството на вина пред детето, мъжа, роднините е просто гняв към тях, насочен към себе си.

Разбира се не всички жени страдат от такива проблеми. Обикновено обсесивните страхове имат своя корен във вярването, че трябва да бъдеш „ идеална” във всичко което правиш. В това число идеална майка, която никога не се ядосва, никога не се изморява и въплъщава вселенска любов и хармония. И ако жената има идея да даде на детето най-доброто с цената на собствената си свобода и здраве, то това е правият път към неврозата. Много жени не могат да отпуснат и се опитват да контролират всичко, да мият пода до стерилно състояние, да дезинфекцират играчките преди всяко стълкновение с детската устичка. Стремежът да даде най-доброто на детето във всяка секунда, вместо това , да даде просто хубавото, силно изтощава организма. И тогава инстинкта за самосъхранение отново започва да играе зла шега, превръщайки се в натрапливи желания.

Жените , постоянно загрижени за другите, но неспособни да се погрижат за себе си, често страдат от неврози.

Също от неврози често страдат жени, които се стараят да правят всичко по правила, по книга, по социални норми и престават да слушат своите инстинкти. Игнорирането на вътрешния глас води до по-големи проблеми в грижата за детето. От тук и умората, раздразнителността, чувството за вина.

Когато жената постоянно седи в това напрежение, тя неизменно започва да търси проблеми в отношението си с мъжа. И ги намира.

Мъжът е така устроен, че обичат веднага да решават проблема. И ако те не зная как да бъдат с детето, то основният способ за решение на този проблем е да оставят детето на майката, която ще направи с детето нещо, нали е майка, той самият ще отиде да работи и да заработи пари, за да ги обезпечи. Безусловно, не всички мъже са такива, но описах достатъчно честа мъжка позиция. Оттук сложността във взаимоотношенията , взаимни обвинения / тя го обвинява в невнимателност, той нея в истеричност и това че не му дава спокойно да си почине у дома/

Върху страха и натрапливите мисли, както вече писах, се натрупва вина и усещане за себе си като лоша майка. В опит да поправи положението, още повече се жертва и… още повече симптоми и пълна социална дезадаптация.

Не всички майки се чувстват така. Много избират по-малко страдание и повече да се радват на първите години от живота на детето. Как го правят? Как се справят с това да не усложняват своя живот?

Ето няколко идеи:

 

 

Придържайте се към принципа на естественото родителстване, доколкото е удобно. Спете с детето, ако това ще подобри качеството на вашия сън, кърмете го при поискване, така както това е заложено в природата и съхранете вашите нерви.

Научете се да молите близките си за помощ и се научете да я приемате. Можете да помолите да помогнат в домакинството или да разходят детето.

По-малко слушайте чуждото мнение и повече слушайте себе си. Сложете на видно място мантра „ аз съм добра майка на своето дете” и я гледайте по-често.

Разхождайте се по-често с детето, магазин, гости, парк. Намерете интересно за вас общуване.

Съберете компания от няколко майки и прекарвайте известно време заедно, правейки нещо интересно.

Намерете нещо интересно за вас, което можете да правите с детето и от време на време да му обръщате внимание.

Намалете посещенията в поликлиниката.

Когато ви канят някъде или вие искате да направите нещо интересно за себе си, не мислете „ сега имам дете, трябва от много неща да се откажа”. Максимално включете детето във всяка дейност.

Ходете на занятие за майки с деца. Ако няма такива, организирайте вие. Опитът показва, че потребността от тях е голяма.

Намерете възможност, дори само половин час на ден, а после и повече, да прекарате в усамотение, обръщайки се към себе си и своите нужди. Нека по това време с детето да бъде мъжът, баба, детегледачка, и който и да е , на който имате доверие.

Често се занимавайте с физически упражнения и със своето здраве. Ако нещо ви боли лекувайте го веднага.

Да се погрижите за себе си е толкова важно, колкото и грижата за детето.

Купете си красива дреха.

 

 

Ако е възможно привлечете баба да гледа детето няколко часа в седмицата, за да освободите време за себе си.

В свободното време се занимавайте именно със себе си, а не с домакинстване.

Слушайте аудио книги, докато се разхождате с количката, гледайте филми, имайте нова информация всеки ден.

Ако ви харесва да работите, намерете възможност да работите по малко или променете работата си така, че да можете да работите с детето.

Дайте на мъжа си „инструмент за успокояване на детето / играчка за окачване, удобно кенгуру за носене на детето/ ,помогнете му в началото и тогава вие ще можете повече време да посвещавате на себе си, а мъжът ви ще се почувства по-уверен и ще получи удоволствие от общуването с детето.

По-малко четете книги за деца с разни цифри, правила, норми и предложения „ всяка майка е длъжна…, детето е длъжно…”

Говорете повече с приятели, разказвайте за себе си и своите неща.

Ако не ви е възможно да отидете на празник, направете го у дома, поканете гости.

Всеки ден правете нещо ново, дори е това да е да минете по различен маршрут с количката.

Разделете се с жертвената позиция и проявете инициатива, правейки живота си удобен имено за вас.

Обърнете се към специалист , ако е необходимо.

Решете проблемите си със своята майка, ако има такива. Ако не можете да ги решите, сведете конфликтите до минимум.

Намерете възможност да бъдете с мъжа си само двамата, да се разходите, да подарите топлина един на друг. Тогава ще ви бъде много по-лесно да намерите контакт при грижата за детето.

Разделете се с перфекционизма от типа „ ще дам на детето си най-доброто”. Дайте му просто хубавото. Така и на вас ще ви бъде по-леко да живеете, и на детето ще му е по –просто да расте.

 

Даниела Василева – психолог

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.