Родителю, как говориш с детето си?
И всъщност С детето си ли говориш или НА детето си?
Ако говориш надетето си, как показваш любовта си? Как му показваш, че то е ценно и скъпо за теб?
Ако до този момент не си се замислял, прочети тези редове докрай, може би ще получиш идеи.
Когато говорим НА децата си, ние даваме следното послание – аз съм значим, аз зная, ти не знаеш, затова ще ме слушаш и изпълняваш, важно е да правиш това което искам аз. / Как ти звучи родителю, така перефразирано? /.
Така възпитаваш в детето си нерешителност / та нали не си дал възможност само да реши нещо и да го преведе в действие/.
Така му демонстрираш, че някой друг и по-важен от него / и цял живот ще търси някой, който да му казва какво да прави и как да мисли, защото е по-важен, значим, знаещ/.
Така го ограничаваш от възможността да опитва през любопитство и да открива и развива себе си/ което го прави неуверено и страхливо/.
Така го караш да се чувства, че не е достатъчно, че не прави нещата както трябва, че не е обичано / и цял живот ще се стреми да ти се докаже, за да спечели миг любов, признание и уважение, но ще плати висока цена, загърбвайки себе си и държейки теб на пиедестал – все пак, друго не е важно, само да го обичаш и да го оцениш/.
Или пък, детето ще изрази собствения си бунт срещу теб и ще прави всичко точно обратно, девиантно, гневно, съпротивляващо се / но все не следващо собствените си желания и радост от живота, а живеейки на контра/.
А всъщност родителю, има вариант.
Обърни се към детето си с думи, които носят радост, повишават самооценката, укрепват отношенията ви. От това което казваш можеш да го научиш да обича и да се чувства обичано, да цени и да бъде благодарно, да бъде уверено… Говори с детето си:
Обичам те!
- Обичам те, въпреки ниската оценка по математика, зная че ще положиш усилие.
- Обичам те, дори когато съм ти ядосана.
- Обичам те, когато си ми гневен.
- Обичам те, когато си далеч от мен.
- Обичам те, дори когато правиш бели.
Благодаря ти!
- Благодаря ти, че днес играхме заедно.
- Благодаря ти, че двамата подредихме масата и тя стана прекрасна.
- Благодаря ти, че се постара да си измиеш калните обувки.
- Благодаря ти, че днес сподели с мен притеснението си.
Разказвай.
- Историята на раждането или осиновяването на твоето дете.
- Как си се грижил за него.
- За сладките моменти.
- За себе си на неговата възраст.
- За бабите и дядовците му.
- За това, че понякога и на теб ти е трудно.
- За това което правиш, готвиш, твориш, работиш.
Слушай.
- Слушай думите и емоциите на детето си.
- Слушай какво ти споделя за играчките си.
- Слушай въпросите и случките, които наистина го вълнуват.
- Слушай търпеливо и внимателно.
Не бързай да даваш съвети или да предлагаш готово решение, а Питай.
- Как мислиш, защо се случи това?
- Как се чувстваш от това?
- Може ли да поговорим и изясним това?
- За какво мислиш?
- Кой е най-приятния ти спомен от деня?
- Кое те прави щастлив?
- За какво мечтаеш?
- Как да ти помогна?
Показвай.
- Привързаността и обичта си към другия родител.
- Как да направи нещо правилно, вместо да забраняваш да се прави.
- Как да се грижи за себе си.
- Как да си приготви храна.
- Как да си сгъне дрехите или да подреди стаята. / като даваш възможност да сътвори неговия стил, а не копи пейст да повтаря твоя/.
Отделяй време.
- Да бъдеш заедно с детето си на детската площадка.
- Да се разхождате.
- Да му разкриеш света на книгите и изкуствата.
- Да му позволиш да ти помага.
- Да забавиш или забързаш темпото и да влезеш в неговия ритъм.
- Да поиграеш с него или да го погледаш как играе.
Дарявай.
- Дарявай му пространство и време да се справи с гнева, обидата, тъгата, преди да се притечеш на помощ.
- Дарявай му винаги поглед с добри очи.
- Дарявай му усмивка винаги когато влиза в стаята.
- Дарявай му взаимност, когато потърси близостта ти.
- Дарявай му прегръдки и обич.
Не е лесно да бъдеш родител. Ако си търсещ и желаещ да надграждаш родителю, запиши се в родителския тренинг “ Как да възпитам детето си или да превъзпитам детето в себе си“. Началото на тренинга се обявява във ФБ страницата Психично здраве Свят без граници.
Даниела Василева – психолог