Родителю, как говориш с детето си?

И всъщност С детето си ли говориш или НА детето си?

Ако говориш надетето си, как показваш любовта си? Как му показваш, че то е ценно и скъпо за теб?

Ако до този момент не си се замислял, прочети тези редове докрай, може би ще получиш идеи.

Когато говорим НА децата си, ние даваме следното послание – аз съм значим, аз зная, ти не знаеш, затова ще ме слушаш и изпълняваш, важно е да правиш това което искам аз. / Как ти звучи родителю, така перефразирано? /.

Така възпитаваш в детето си нерешителност / та нали не си дал възможност само да реши нещо и да го преведе в действие/.

Така му демонстрираш, че някой друг и по-важен от него / и цял живот ще търси някой, който да му казва какво да прави и как да мисли, защото е по-важен, значим, знаещ/.

Така го ограничаваш от възможността да опитва през любопитство и да открива и развива себе си/ което го прави неуверено и страхливо/.

Така го караш да се чувства, че не е достатъчно, че не прави нещата както трябва, че не е обичано / и цял живот ще се стреми да ти се докаже, за да спечели миг любов, признание и уважение, но ще плати висока цена, загърбвайки себе си и държейки теб на пиедестал – все пак, друго не е важно, само да го обичаш и да го оцениш/.

Или пък, детето ще изрази собствения си бунт срещу теб и ще прави всичко точно обратно, девиантно, гневно, съпротивляващо се / но все не следващо собствените си желания и радост от живота, а живеейки на контра/.

А всъщност родителю, има вариант.

Обърни се към детето си с думи, които носят радост, повишават самооценката, укрепват отношенията ви. От това което казваш можеш да го научиш да обича и да се чувства обичано, да цени и да бъде благодарно, да бъде уверено… Говори с детето си:

Обичам те!

Обичам те, въпреки ниската оценка по математика, зная че ще положиш усилие.
Обичам те, дори когато съм ти ядосана.
Обичам те, когато си ми гневен.
Обичам те, когато си далеч от мен.
Обичам те, дори когато правиш бели.

Благодаря ти!

Благодаря ти, че днес играхме заедно.
Благодаря ти, че двамата подредихме масата и тя стана прекрасна.
Благодаря ти, че се постара да си измиеш калните обувки.
Благодаря ти, че днес сподели с мен притеснението си.

Разказвай.

Историята на раждането или осиновяването на твоето дете.
Как си се грижил за него.
За сладките моменти.
За себе си на неговата възраст.
За бабите и дядовците му.
За това, че понякога и на теб ти е трудно.
За това което правиш, готвиш, твориш, работиш.

Слушай.

Слушай думите и емоциите на детето си.
Слушай какво ти споделя за играчките си.
Слушай въпросите и случките, които наистина го вълнуват.
Слушай търпеливо и внимателно.

Не бързай да даваш съвети или да предлагаш готово решение, а Питай.

Как мислиш, защо се случи това?
Как се чувстваш от това?
Може ли да поговорим и изясним това?
За какво мислиш?
Кой е най-приятния ти спомен от деня?
Кое те прави щастлив?
За какво мечтаеш?
Как да ти помогна?

Показвай.

Привързаността и обичта си към другия родител.
Как да направи нещо правилно, вместо да забраняваш да се прави.
Как да се грижи за себе си.
Как да си приготви храна.
Как да си сгъне дрехите или да подреди стаята. / като даваш възможност да сътвори неговия стил, а не копи пейст да повтаря твоя/.

Отделяй време.

Да бъдеш заедно с детето си на детската площадка.
Да се разхождате.
Да му разкриеш света на книгите и изкуствата.
Да му позволиш да ти помага.
Да забавиш или забързаш темпото и да влезеш в неговия ритъм.
Да поиграеш с него или да го погледаш как играе.

Дарявай.

Дарявай му пространство и време да се справи с гнева, обидата, тъгата, преди да се притечеш на помощ.
Дарявай му винаги поглед с добри очи.
Дарявай му усмивка винаги когато влиза в стаята.
Дарявай му взаимност, когато потърси близостта ти.
Дарявай му прегръдки и обич.

Не е лесно да бъдеш родител. Ако си търсещ и желаещ да надграждаш родителю, запиши се в родителския тренинг “ Как да възпитам детето си или да превъзпитам детето в себе си“. Началото на тренинга се обявява във ФБ страницата Психично здраве Свят без граници.

Даниела Василева – психолог