Родители и деца

Самооценката на детето и родителското отношение

By април 9, 2020май 18th, 2020No Comments

Наблюдавам как родителите в наши дни записват децата си на курсове и всякакви тренинги за лидерство, за висока самооценка. И да, всички сме наясно колко важна е добрата, адекватна самооценка на детето. Но даваме ли си сметка, че точно ние родителите сме отговорни за самооценката на нашите деца, че точно ние правим основните стъпки в нейното изграждане. Самооценката на детето е резултата от усвоеното отношение на възрастните към него. От момента на своето раждане детето се включва в сложна система от отношения с другите хора и постепенно става обект и субект на отношението им. Самооценката се намира в зависимост от мнението и оценката на околните / в първите години това са основно родителите /. С други думи казано начални форми на самооценка на детето са оценките на възрастните.

В първите години от живота си детето възприема модела на социалните отношения от родителите си. Ако семейството функционира на основата на скрити взаимодействия, неясни послания, двусмисленост и разминаване между действия и думи детето бива объркано, а по- късно тази обърканост се проявява в начина по който мисли за себе си и в поведението му. Понякога родителят е много категоричен във вербалното поощрение на детето си:” Много те обичам!”, „ Ти си ми най-скъпото „, но с поведението си демонстрира точно обратното. Тези двойствени и разнопосочни сигнали имат отрицателни последствия за формирането на добра самооценка на детето.

Изключително важни и емоционално наситени са отношенията между детето и майката. Точно в това общуване детето получава първия си опит на сигурност в света и първи убеждения за това дали света е сигурно и приятно място за живеене или ужасно и страшно място. Експериментално е установено, че самооценката на детето корелира в голяма степен с поведението на майката. Точно майчината любов става първото социално огледало за самосъзнанието на детето.

Ще разгледам няколко вида родителско поведение/ отношение и нива на детската самооценка

Ниската самооценка

 

 

Децата, които сформират ниска самооценка обикновено израстват в семейства, в които се толерира и дори изисква приспособяващо поведение. То се изразява в изискване детето да е послушно, да е „удобно”. Силното внушение, че детето трябва да бъде послушно, обикновено е последвано от заплахи, че няма да е добро дете, че няма да го обичат и т.н. Така детето развива способност да се подчинява на желанията на другите, но никога да не може да забележи или заяви собствените си желания или потребности. Умението да се съобразява с
желанията на другите и неумението да отчета собствените си желания води до сформирането на ниска самооценка. Поведението на такова дете е послушание, умение да се нагажда към очакванията на другите, зависимост от възрастните и безконфликтно взаимодействие с връстниците.

Децата с ниска самооценка раснат в семейства, където конфликтите между родителите не са рядкост. Много често майката не е удовлетворена от взаимоотношенията с мъжа си, не среща подкрепа от него във възпитанието на детето, самата тя не се чувства значима във това взаимоотношение с партньора си. И така стремежът на родителите да поставят детето в подчинено положение води до формиране на ниска самооценка. На детето не му достига усещане за лична ценност. За децата с ниска самооценка са типични скромни цели и неувереност във възможностите да ги постигнат.

Средна самооценка

 

 

Децата със средна самооценка се възпитават в семейства където родителите са по-склонни да са по- покровителствени, където имат снизходителна позиция. Родителските изисквания не са завишени, дори са принизени и скромни. Това им позволява да приемат децата си такива каквито са, проявявайки търпимост към поведението им. В същото време различните самостоятелни действия на децата предизвикват в тях тревога. Придобиването на самостоятелен личен опит извън дома при тези деца се ограничава. Повишената тревожност на родителите ги кара да ограничават опитите и любознателността през действие на децата си. Тези родители правят непряко послание, че детето не може да се справи с това или онова, по-добре е да не опитва. Разбираемо е, че тук става въпрос за страха на родителя, който ограничава детето. Този тип родители дават и още едно послание на децата си. Посланието „внимавай”. Което създава у детето убеждението, че света не е толкова безопасно място и трябва много да внимава, дори да не опитва, ако няма някой който да го подкрепи или да поеме риска. Децата със средна самооценка повече се ориентират за себе си от оценката на другите хора.

Висока самооценка

 

 

Важна особеност на родителите възпитаващи деца с висока самооценка е това, че имат ясни, установени правила. Авторитетът им не е авторитарен, а основан на справедливост и последователност. В такива семейства цари атмосфера на взаимно доверие, всеки член на семейството се чувства включен в общия семеен кръг. Висока самооценка развиват деца растящи в сплотени семейства. Тук отношението на майката към себе си и към партньора е позитивно. Родителите подкрепят детето в начинанията, опитите и опознаването на света. Детето с готовност следва зададените от тях образци на поведение, настойчиво решава зададените от тях задачи, така придобива увереност в своите сили. Детето много по-малко преживява стрес и тревожност, доброжелателно и реалистично възприема себе си и света около него. Детето с висока самооценка се приучава постоянно да изпробва своите силни и слаби страни. Децата с тази самооценка поставят пред себе си високи цели и често успешно ги постигат. Те са убедителни, независими, самостоятелни, комуникативни, убедени във възможностите си за успех. Важна особеност на такива деца е че те по-малко са заети със своите вътрешни проблеми. Те могат да заявят мислите си открито.

Ако отношенията в семейството са изначално здрави, то ценността на детето за родителите не е по заслуга,а като нещо, което се подразбира. За родителите е достатъчно , че това е тяхното дете. Приемат го такова каквото е, без значение на неговите умствени, физически данни или постижения.

От нас родителите зависи самооценката която детето ни ще изгради.

Скъпи родители насърчавам ви да посетите тренинга „ Родителските грешки. Как да възпитавам детето си или да превъзпитам детето в себе си. Тренингът е създаден и насочен към родители, които поемат отговорност за своята родителска роля за отглеждане и възпитаване на дете, което да се радва на благополучие.

 

Даниела Василева – психолог

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.