Родители и деца

Спасителната лъжа или защо децата лъжат

By април 12, 2020май 18th, 2020No Comments

Често повод за консултация при психолог е загубата на доверие във взаимоотношенията родител дете. Родителите се оплакват, че детето не споделя с тях, мълчи или просто лъже.

От какво се спасява детето лъжейки?

Защо ние така се страхуваме от детската лъжа?

Стремим ли се да изкореним този порок?

Кога за първи път сме забелязали, че детето ни лъже?

В този, точно в този момент, когато то не ни се е подчинило или се е оказало извън рамките на одобряваното от нас поведение. На детето му се налага да лавира всеки път, когато тези рамки са твърде тесни за него.

С други думи, детето лъже, когато иска да избяга от наказание или порицание, когато се стреми да се измъкне от пресата на възрастните, защитавайки своето право на тайна, на собствената си независимост.

При конфликти възрастните се считат за прави, само защото са възрастни. Много често ние изискваме подчинение, поведение „ по правилата”, не желаейки да се замислим за мнението на детето, дори най-малките могат да имат свое мнение. Ние си позволяваме да пренебрегнем това мнение, само защото това е мнението на дете.

Колко често ние се съгласяваме с каквито и да е оплаквания на детето, по повод училище или детска градина? Лесно е да кажем „ учителят е винаги прав” и да не вникнем в нищо.

Колко често забраняваме на детето нещо, утешавайки се с това, че се грижим за неговата безопасност, стремим се да предотвратим развитие на наклонности и вредни пристрастия, съхраняваме неговото здраве? Но всъщност забраните и ограниченията в значителна степен помагат единствено на нас – да си запазим собственото спокойствие.

Реагирайки агресивно на постъпките на детето, ние предизвикваме в него страх, които много ще стане обичаен – детето ще очаква виковете ни, критика, грубост, наказания и ще се опитва естествено да ги избягва. И един от начините е лъженето.

Иначе казано, ако спокойно обмислите ситуацията, ще стане ясно: лукавството и лъженето на детето го спасяват от нашите действия, нашата грубост, прекомерна опека, от нашата повишена тревожност.

Лъжата му помага да оцелее като личност, да не се пречупи под гнета на ограниченията и забраните, идващи от нас в огромни количества хранейки се от нашите слабости и страхове.

Ако ние намерим в себе си смелост да осъзнаем това, ще разберем – агресивната реакция към лъжещото ви дете само увеличава неразбирането. Затова, дори и да знаете със сигурност, че детето ви лъже, не бързайте да правите изводи и да наказвате.

 

 

Помислете :

Защо детето е принудено да се защитава?

Опитайте се да разберете, кога и как загубихте неговото доверие.

От какво се страхува, кое е това, което му пречи да бъде откровено с вас.

Помислете и за това, какво вие правите за своето дете – правите ли го център на вашия свят, макар и неволно, изисквате ли да живее по вашия модел.

В нищо не се отразяваме така пълно и безмилостно, с всичките си слабости и собствени ежеминутни лъжи, както в нашите деца. Децата ни са нашето огледало…

 

Даниела Василева – психолог

close

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.