Случвало ли ви се е да видите как мъж безпрекословно слуша майка си, пренебрегвайки жена си, собствените си деца и приятели? Пример на искрена синовна обич или странна привързаност? Както е известно за всичко си има причина.
Отношенията на майката и нейният син се предопределят още преди раждането му. Жената неволно или осъзнато избира за момченцето роля по отношение на себе си, продиктувана от обстоятелствата които я заобикалят.Разновидностите на тези роли могат да бъдат безброй. Понякога избора на участие на бъдещият син може да се определи още в детството на мама – например, когато на момиченцето никой не е обръщал внимание, а на него така му се е искало и в резултат на това се ражда решение: „ Когато аз имам син, аз ще бъда за него най-красивата и единствената”. И да, това е съвсем реален вариант.
Ще демонстрирам още няколко, често срещани варианти.
Синът защитник
Тогава, когато под гнета и унижението на съпруга си или по-рано на баща си, жената си дава обещание, че когато синът й порасне, той ще я защитава. Такава връзка е обречена на страдание. С времето видимата опасност за майката изчезва, но тя неосъзнато се опитва да привлече към себе си защитникът: оплаква се от съседите, страхува се сама, няма кой да я защити на улицата и т.н.
Синът собственост
Нерядко след раждането на сина, бащата „бяга от къщи”, ходи да се забавлява, излиза с приятели… Майката горчиво ридае, тъгува и оплаква себе си, стои над сина си и говори: „ На никого не съм нужна. Само ти едничък ми остана. Ти си само мой сине. На никого няма да те дам.” Думите изпълнени с мъка и душевна болка се записват в ума на детето и завинаги сформират тяхната връзка. Това е и една от главните причини за майчината ревност.
Синът работник
В среда на материален недоимък момчето постоянно вижда мъките на майка си в опитите да не го остави гладен и необлечен. И така момченцето си обещава:” Когато стана голям ще се погрижа мама да има всичко най-добро.” Но тази отговорност в бъдеще не му носи удовлетворение, все пак тя е родена на почвата на страданието. И всеки път помагайки на майка си, той усеща дискомфорт и неловкост: „ Така или иначе, колкото и да се старая, не мога да й дам всичко”.
Синът жертва
който непрекъснато слуша: „ Ти си глупак”, „ Имаш две леви ръце”, „ Всички си имат деца като хората, а аз имам идиот”, „ Нищо няма да стане от теб”.
Синът като обект на голяма опека
Дългоочаквана бременност, предишни спонтанни аборти, травми по време на бременност, тежки раждания, сложни болести в ранна възраст превръща грижата на майката в супер грижа, в опека, продиктувана от страха за живота на сина и заплахата да не го загуби.
Съществуват още такива варианти – идеалният син, вундеркиндът, първият помощник. Нека отбележа – в помощта няма нищо лошо. Но в утвържденията в ранните години „ синът е длъжен винаги да помага на мама”, „ Мъжът е задължен да помага на жената” няма позитив, само изискване против собствената воля. В бъдеще, желанието да помогне на жената ще предизвиква у мъжа непонятно и смущаващо съпротивление. Същото се отнася и до грижата и защитата. Когато те са основани на приятелство и любов между майката и сина изглеждат съвсем различно, без насрещни задължения.
Има индийска мъдрост: „ Детето е гост в твоя дом. Нахрани го, научи го и го пусни”. Смея да предположа, че повечето родители не се отнасят към своите деца като гости. Но пък често общуването с детето е построено на „длъжен”, „ не трябва”, „ кой ти разреши”.
Спомнете си когато вие сте били дете. Какво най-много не ви достигаше и много искахте? Да отгатна ли? Любов, близост в общуването, сърдечност и топлина, време прекарано заедно… Дали си струва да изпълните тези желания на децата си?
Даниела Василева – психолог
