Skip to main content
Родители и деца

Така ли говорите на децата си?

By март 26, 2020май 18th, 2020No Comments

Често изричаме неща по навик, от раздразнение или от добри намерения, без да си даваме сметка какво послание изпращаме с тях, как ги чува детето и какво градим в него.

Не можем да върнем думите назад, но можем да осъзнаем какво причиняваме с тях и да спрем да ги изричаме.

Така ли говорите на децата си?

Не бъди тъжен, ядосан,сърдит!

Детето се чувства така, както се чувства. Не можем да контролираме начина, по който се чувства.Забранявайки му определени емоции, ние го караме да слага маската на лицеприятното дете, което е удобно и угодно на всички, но се чувства неразбрано. Научете детето си да разпознава и разбира емоциите си, да ги отразява и преодолява, вместо да ги отрича. Забранените емоции разболяват.

Ти четеш много по- добре от Иван!

Не окуражавайте детето си да се сравнява с приятелите си. Помогнете му да се концентрира върху собствения си растеж и развитие. Не е нужно да се чувства по-велико от другите и да гради успеха си върху техните недостатъци.След години ще установите, че сте отгледали дете, което не може да се свързва с другите в приятелски и партньорски отношения, а само чрез съревнование и сравнение. Това ще ограби детето ви от чисто човешкото свързване с другия през обич, подкрепа, разбиране и ще го пренесе в света, където се броят точките на “ в какво съм по-добър от теб“.

Ти си моето перфектно дете!

Това кара детето ви да мисли, че очаквате от него да е идеално. Самото то непрекъснато ще се опитва да ви доказва своята идеалност, като всеки ден поставя пред себе си все по-високи летви за преодоляване. Това води до ниско самочувствие и внушаване на страх от провал. Вместо това, обичайте ги несъвършени, каквито са всички хора.

Защо не си като брат си, сестра си

Думите ви автоматично носят посланието “ Ти не ставаш“, “ “ Не те харесвам такъв, какъвто си“. Това е равно на отхвърляне на личността на детето. Преживява се изключително травматично от детето и води до ниско самочувствие, често до агресия или затвореност в себе си. Всяко дете е уникално и специално. Окуражавайте го да бъде най-добрата версия на себе си – а не имитация и зле скалъпена версия на някой друг.

Не мога да ти кажа „не“!

Признайте пред себе си, че се страхувате. Възможностите са различни, може да се страхувате от това да не бъдете лош родител, който да не може да отговори на потребностите на детето си. Или да се страхувате от реакцията на детето си. Или да се страхувате, че повтаряте модели на вашите родители, които са били стриктно ограничаващи ви. Казвайки „не“, вие всъщност поставяте граници. Децата които растат в ясно поставени граници се чувстват сигурни и в безопасност. Не се страхувайте да поставяте ясни ограничения.

Знам, че не си искал да удариш брат си!

Защо говорите оправдания? Разбира се, че е искал. Разберете защо. Само така ще дадете на детето възможност да говори за емоциите и мислите си предизвикали това поведение. Докато го слушате и се интересувате от него, то ще се преживява, като изключително важно и значимо.

Казах ти, че така ще стане!

Сетете си, колко ви е било ужасно да го чувате това и все още ви е омразно да го чувате. В случай, че ви се е отдала възможност да произнесете тази “ велика фраза“, то най-вероятно детето ви вече си е изпатило и си е взело поука от случилото се. Не е нужно да подчертавате грешката му с чувство за превъзходство. Не е ли по-добре да го попитате как се чувства от това и дали има нужда от помощ или подкрепа?

Би трябвало да се засрамиш от себе си!

Карате детето да се срамува от себе си? С други думи да се отрече от себе си! Да признае, че не става, че не може, че греши…Децата, които чувстват срам, се превръщат в агресивни и нестабилни възрастни. Ако искате да критикувате нещо, критикувайте постъпката на детето, но не личността му.

Така възпитаваме децата в това семейство от поколения наред!

Идеята, че нещо винаги е било правено по определен начин не е основателна причина да продължите да го правите така. Замислете се, как вие се чувствахте като дете в този възпитателен модел и обещавали ли сте си тогава, че никога няма да правите като вашите родители.

Докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила!

Автоматично отхвърляте възможността на детето да може спокойно за изрази мнение, предложение, несъгласие, които да бъдат обсъдени. Детето може да използва тази заплаха като основание да избяга от къщи. Дори и да не го направи, ще се чувства като в капан и нежелано в собствения си дом.

Не ме карай да отменям партито за рождения ти ден, да обърна колата и да се върнем!

Когато използвате заплахи, които не можете или не желаете да изпълните, това само подкопава авторитета ви.

Защото така казах!

На какво учите детето така? Че трябва да се подчинява, мълчи и изпълнява, дори и да не му е ясно защо, дори и да има друго мнение. След време влизайки в партньорски отношения е много вероятно да привлече доминантен, властен и изискващ партньор. Затова, ако детето не е съвсем наясно с някои правила, отделете време да му ги обясните. Малкото трябва да е наясно с необходимостта, от която произлиза това правило. Вие бихте ли спазвали правила, които не разбирате или с които не сте съгласни?

Ти ме ядосваш, натъжаваш, дразниш!

Детето ви не е отговорно за вашите емоции. Такива фрази го учат да прехвърля отговорността за собствените си емоционални състояния върху околните, вместо да преработи негативните си изживявания самостоятелно.

Оф, какво пък ти трябва сега?

Учете децата си, че нуждите им са важни. Това ще им помогне да се превърнат във възрастни, които се грижат за себе си.

Държиш се като бебе!

Раздразнено ли е детето ви? Или нервно? Превъзбудено? Уплашено? Нервно? Не го засрамвайте! Помогнете му да премине през тези негативни състояния.

Големите деца не се плашат от такива неща!

Не подценявайте страховете на детето си. Към страховете, тревожностите и фобиите се подхожда по различен начин, но не с неглижиране и омаловажаване. Говорете с него за страховете му, дайте му право да се страхува. Бъдете пример за това, как се преодоляват.

Нищо ти няма, добре си!

Позволете на детето само да решава добре ли се чувства или не. В противен случай ще накарате детето си да не вярва в собствените си преценки за състоянието си. Ще ви припомня анекдот : “ Иванчо, прибирай се! – Защо мамо гладен ли съм? – Не студено ти е!“

Побързай!

Тази фраза е една от най-често срещаните и неефективни. Тя няма да накара детето ви да побърза. Само ще го стресира. А е напълно възможно и да предизвика агресивно поведение у него или друг вид отбранителна реакция. Да припомним, че до около 6 – 7 годишна възраст детето няма представа от линейно време

Успокой се, не е голяма работа!

Неглижирайки проблема на детето си, вие неглижирате него. Може и да не е голяма работа за вас – но за детето ви е! Ако искате да сподели важни неща с вас когато порасне, ще се наложи да слушате за “ дреболиите“ сега. За тях всичко е важно.

Спри да плачеш!

Децата имат нужда да изразяват емоциите си. Не ги учете да ги прикриват и консервират.

Изяш си броколите, полезни са!

Това че храната е полезна, не подобрява автоматично вкусовите й качества. Не започвайте лекции за здравословно хранене, ако не можете да направите зеленчуците вкусни или поне яденето забавно за детето.

Не бива да ям, имам нужда да отслабна!

Всички имаме проблем с начина по който изглеждаме. Но не е нужно да ги споделяме с децата си. По-добре бъдете пример за човек, който харесва и приема себе си, такъв, какъвто е.

Ако ядеш много сладолед, ще надебелееш!

Съсредоточете се върху здравето и щастието, а не върху външния вид. Децата са красиви точно такива, каквито са. Ако след време детето ви осъзнае, че не се обича, че предпочита да прави неща за другите с цел да им се хареса и да го одобрят, може би тези ваши думи са помогнали за това.

 

 

Чудесно е че вкара гол днес, сигурно следващия път ще вкараш два!

Току що научихте детето си да е винаги недоволно от постиженията си, да не може да се радва на това, което е постигнало. Замисляли ли сте се, че така отнемате възможността му да преживява щастие? Празнувайте успеха. Не го омаловажавайте, като очаквате повече.

Толкова си добър, защо не си такъв всеки ден!

Не им отнемайте победата. Оценете доброто поведение, вместо да правите критика, прикрита зад комплимент. Критиката която отправяте към детето сега, след това то ще интроектира в себе си и ще се превърне в негов вътрешен глас, който ще му напомня всеки ден, при всяко начинание, че не е достатъчно добър, че това което се случва днес е просто инцидентно, но като цяло той не е добър.

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.