Една от най-разрушителните емоции това е гневът, и този който изпитваме ние, и този, което е отправен към нас. Знаете, че именно той лежи в основата на много заболявания. Тук ще направя уговорката, че не всеки гняв предизвиква разрушение на организма, а като правило само неотразения, онзи които не се проявява външно. По какви причини човек не би искал да изрази своите агресивни чувства? Основно две – нежелание да нарани близък човек или страх от ответен гняв. Ако нежеланието да демонстрирате своята агресия е предизвикана от боязън от разправии, то в последствия са възможни психосоматични заболявания. Особено тогава, когато гневът е неосъзнат и човек счита че всичко е нормално: „ Нищо такова не чувствам”.
Какво става с нас в такива случаи? Гневът увеличава количеството тромбоцити: тялото се готви за атака. Но разреждане на емоцията не става. Организмът остава в състояние на стрес. Възниква въпросът: не е ли по-добре да викаш, или да удряш възглавницата, да изгориш гнева, за да не повредиш здравето си? Много хора считат, че ако изразят гнева си ще изпитат вина. А това чувство нанася много повече поражения върху организма, отколкото силният и задържан гняв.
Гневът като правило е вторична реакция. Предшестват го или обида, или страх, или безпомощност. Ако вие чувствате, че има ситуации, които непрекъснато предизвикват във вас гняв, вие се сриване и след това се чувствате виновни, започнете да си водите дневник на гнева. Например, вас непрекъснато ви ядосва вашият подчинен, които е бавен, разсеян и не е в състояние нищо да намери и направи…
Вашият дневник ще изглежда така:
| Дата, час | 2.11.2018, 14 часа |
|---|---|
| Ниво на преживяване на гнева / от 0 до 10 / | 6 |
| Моята емоция е насочена към | Подчинения |
| Аз чувствам в себе си освен гняв | Страх |
| В този момент аз си казах | Заради този мързеливец, няма да успея да се справя с проекта навреме |
| В този момент говорих на другите | До кога ще търпя вашата бавност |
| Какво исках да чувствам? | Спокойствие, състрадание към човека, който не е толкова енергичен, колкото мен |
| Какво ми се искаше да говоря на себе си? | Всеки работи така, както може, със своя ритъм. |
| Какво ми се искаше да говоря на другите? | Може би , да ви помогна? |
Продължете нататък. Защо този подчинен, така ме дразни? Защото заради него, аз мога да претърпя провал. А това болезнено ще удари моята самооценка. Излиза, че в основата на моя гняв лежи тревога и неувереност в себе си.
Гневът винаги е забележим. А мисълта, която го е стартирала бързо изчезва. За да разберете своя гняв, трябва да проследите, какво си казахте, преди да изпитате агресивните чувства. Ако се върнем на примера, човек може да разсъждава така: ако ние провалим работата, някой трябва да отговаря за това, кой е длъжен да отговаря за нея? Преди всичко аз, аз съм ръководителя. Но аз не мога да я свърша навреме, защото моят подчинен не е намерил нужната папка. А до тогава, какво мислех аз? И така , докато не си кажете – всичко до това бяха други мисли, които нямаха отношение към ситуацията.
Много е важно да отделите особено внимание на последните редове от таблицата. Как бихте могли да промените ситуацията? Имате ли във вашата опитност случаи, когато в аналогична ситуация се постъпвали по друг начин? А как в такива ситуации постъпват другите хора? Възможно ли е и за вас? Накрая си представете същата ситуация, но от гледната точка на другия участник – вашата „ жертва” или от гледна точка на страничен наблюдател. Същата сцена: подчинения „ забравил, не намерил, загубил”, но вие реагирате на това иначе, спокойно, сдържано, по-уверено. Търсите в своята опитност ситуации, когато не сте стигали до гняв, а сте намирали в себе си ресурси да подходите по друг начин. Ако нямате такава опитност, поогледайте се как постъпват другите хора в такива случаи. Ако и това не можете да си припомните, попитайте другите, какво правят в такива ситуации. Без тази работа всички опити да обуздаете своя гняв не е нищо друго освен проект. Ако сте осъзнали, че вече не искате така да живеете така – учете се. Важното е да убедите себе си, че можете да извършите тези промени.
Често хората питат: ” Дневници, таблици, записвания… Всичко е толкова сложно. А не може ли да сдържим своя гняв някак по-просто – да броим да десет, да дишаме дълбоко?”
Това не помага, защото не решава проблема. Такава сложна и на пръв поглед доста тромава техника е необходима, за да може по нататъшната ви работа по осъзнаване на вашия гняв да протича бързо и автоматично. Особено важно е да се научим да контролираме своите агресивни чувства в семейните отношения. Обикновените прости примери да преброиш до десет, да дишаш дълбоко могат да задържат проявлението на гнева, но не го отстраняват. А това изгражда между хората невидима стена. И ако по отношение на съпруга си вие сте неискрена, криейки своя гняв зад маски и психологични техники, нивото на вашата близост ще се наруши. Вие ще гледате на човека като обект на прилагане на собствените ви усилия, а той не може това да не го забележи. И вашият съпруг или ще игнорира вашите усилия или ще започне да се дразни.
Освен това, само воденето на дневника има оздравително значение: човек гледа на ситуацията, някак отстрани и нивото на неговото преживяване се снижава.
Гневът, раздразнението възникват като правило, тогава, когато са нарушени някои наши стандарти, представата ни за това, кое е добро и кое е лошо. Вие знаете как е „правилно” да действате в една или друга ситуация. А „ той” прави всичко не така. Тук е полезно да си зададете въпроса – „ Правилно „ ли е така както си го представям?
Такива железни стандарти са присъщи за хората, които не си ги изработват сами. Себе си и другите съдим по един критерий. Но да отнесем неприятностите към себе си е много тежко – затова ги проектираме върху другия.
Как не трябва да се отнасяме с гневния човек
- Да се защитаваме: „ Всъщност не си ме разбрал правилно”. Да обясняваме своите думи и постъпки „ Причината поради която казах това е, че…” . Човекът не ви слуша, той е под властта на своите емоции. И трябва да говорите не за себе си, а за него.
- Не се извинявайте: „Да,аз не трябваше да говоря за това”, „ Извини ме, не исках да става така”. Или да нападаме: „ Да, не съм прав, но се съгласи ти също…”
- Не бързайте да давате съвети: „ Изпий един валериан, съвсем са ти се разклатили нервите”.
- Или да проявявате снизходителност: „ Струва ми се, че преувеличаваш”. „ Имали нужда да се ядосваш толкова?”. „ Не се разстройвай, не си струва”.
- Не бива да отричате емоциите на разгневения човек давайки им друго тълкувание: „ Струва ми се, че причината не е в мен, а в това, че непрекъснато ме сравняваш с другите.” „ Това са просто твоите комплекси”, „ Имаш ниска самооценка, затова всичко ти действа така”.
Как трябва да разговаряме с гневния човек
Преди всичко, необходимо е да приемем емоцията на този човек, а след това да задаваме въпроси. Правилната реакция е да го оставим да отреагира емоцията си. В противен случай искаме по-скоро да прекратим ситуацията и да избягаме, но не и да разберем, да изследваме.
Най-първото правило – окуражавайте чувствата на човека: „ Ти ме нарече гадина. Това звучи така, като че ли имаш най-ужасната жена на света”, „ Говориш така, все едно не ти е провървяло и си ядосан, че се ожени за мен”.
Опитайте се да разясните неговите чувства. „ Какво става с теб? Може на работа някой да те е издразнил”, „ Може да нервничиш за това, че синът ни скри двойката си”
Може да се изкажете неопределено: „ Аз не разбирам съвсем ясно, какво чувстваш, когато говориш така”.
Присъединете се към неговото преживяване: „ Разбирам те”, „ Ако бях на твоя място също щях да се възмутя”.
Така можем да действаме само с близък човек. Съвсем друга е тактиката в отношенията с началника. Тук е необходимо да предприемете различни способи. Много полезно е няколко пъти, не по-малко от три, а по-добре седем – да назовете човека по име. Той вика, а вие спокойно откликвате „ Виктор Петров, Виктор Петров”. Това ще му помогне да дойде на себе си, дори не в преносния, а в прекия смисъл. Трябва да произнасяте името му спокойно, без страх, без заекване, без упрек.
След това се опитайте да забавите темпото му на говорене.Помолете го: ” Моля ви, говорете по-бавно. Ще записвам”, „ Повторете моля ви”. Хората започват да мислят и много по-внимателно обмислят своите изисквания, както и постепенно да се успокояват.
Среща на моста
Общуването с гневния човек може да се сравни със среща на двама човека на тесен мост. Какво могат да направят?
- Открито нападение: двамата се бият и този, който победи, остава на моста. Вие можете да отговорите на шефа с такава грубост, ако сте готови на следващия ден да поставите на бюрото му молба за напускане.
- Отстъпление: Вие виждате, че насреща ви идва човек агресивно настроен, премествате се и му правите път. Вашият началник влиза разгневен. Вие отивате в другата стая. Това е ваше право.
- Преговори: вие си изяснявате приоритетите – защо на всеки един от вас му е нужно да стигне до другата страна. Може единият да бърза за посещение при болен приятел, а другия да отива на риболов. Навярно можете да намерите компромис.
- Нищоправене: вие сядате и чакате какво ще стане после. В ситуацията с началника просто не реагирате на неговия гняв. Тази тактика е изгодна тогава, когато ви е нужно да имате време, за да разберете мотивите на другия човек. Отнесете се към гнева, като към сезонно време.
- Лъжа, отбий темата: „ Вижте какво птица прелита” – говорете на човека, който сте срещнали на моста и докато той се отвлича, пробягайте моста. В живота можете да подходите така към човек, който ви напада, нещо от типа: „ Не се обадих, понеже на главата ми седеше инспектор”. Или да действате през хумор: „ Защото ме отвлякоха марсианци и не успях да звънна”
Ако често ви се налага да имате работа с разгневени хора и това е проблем за вас, водете си дневник. Записвайте, какво направихте и как е трябвало да постъпите. Постепенно добрите реакции на гнева ще станат автоматични. И вие няма да се изгубвате , когато ви викат и крещят.
Даниела Василева
