Skip to main content
Приказки и Притчи

Чашата на желанията

By март 23, 2020април 28th, 2020No Comments

Младият император обикалял със свитата си из владенията и навсякъде народът падал ниско на земята в знак на почит към властелина. По негов знак от време на време ковчежникът хвърлял шепа медни монети и народът се струпвал да ги събира.

Неочаквано към него се насочил гордо изправен монах с мръсни и одърпани одежди. Той държал една дървена чаша за подаяния в ръка. Стражата скочила да го спре, но императорът дал знак да го оставят да приближи. Съвсем изненадващо за всички, младият император скочил от коня си, коленичил пред монаха и целунал крайчицата на окаяната му одежда.

– Добре дошъл, татко – прошепнал радостно той.

– Не, сине, само минавам от тук.

– Но това са твоите владения, тате.

– Вече не, сине, сега са твои.

– Много си слаб, тате, какво да направя за теб, позволи ми да ти дам поне един кон.

– Знаеш, че съм дал обет да ходя пеша и да живея в бедност. Пусни няколко медни монети в чашата ми и това ще е напълно достатъчно.

– Ковчежник! Напълни тази чаша със злато, веднага! – заповядал императорът.

– Откажи се, сине – усмихнал се монахът – не можеш да я напълниш, пусни само няколко дребни монети.

Започнал ковчежникът да пълни чашата. Изсипал цялата торбичка, донесли втора, донесли чувал, после втори, после трети, а чашата все оставала празна.

– Що за дяволска чаша е тази, тате, тя няма напълване?

– Щастлив съм, сине, че си много по-прозорлив от мен!

– На теб ти трябваха само три чувала злато, за да разбереш, че тази чаша няма напълване. А аз хвърлих целия си живот в нея, половината свят, хиляди наложнички, цялото възможно богатство на земята. Здравето си хвърлих в нея – всичко, а тя остана празна. Защото това е чашата на желанията, сине, и тя никога няма напълване…

Абонирайте се за моят блог

Aбонирайте се, за да получавате последните статии, съвети, новини за мойте работилници и още много. Обещавам да не изпращам спам и да уважавам вашето лично пространство.